Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Урок по история: Откъде идва името на цвета турско синьо
  • Новини

Урок по история: Откъде идва името на цвета турско синьо

Иван Димитров Пешев февруари 25, 2024
sdfvdsfvddhfhgjgh.png

Синият е един от най-разпознаваемите цветове, тъй като го свързваме с цвета на небето и морето, които присъстват навсякъде около нас. То е основен цвят от спектъра на бялата светлина и един от трите основни цвята, от смесването на които се получават всички останали цветове, пише Actualno.com.

История на синия цвят

Интересна е историята на синия цвят, който в древността е считан за магически, притежаващ мистични сили, по-късно се възприема като цвета на кралските особи, а след това синьото багрило се използва за униформите във флота, болниците и за работниците в промишлеността.

От кралете до фабриките – странен път извървява този цвят, свързван и асоцииран със спокойствието, считан, че повишава производителността, че продава и убеждава успешно.

Мистичността на цвета е породена от редкостта му и от трудния достъп до този цвят, за който химикът Хайнц Берке отбелязва, че онова, което го прави толкова рядък цвят е фактът, че не е земен цвят… „не го намираме в почвата“.

Най-ранните форми на син пигмент са били извлечени от полускъпоценни варовикови скали „лапис лазули“, откъдето идва и името на цвета – латинската дума „lapis“ се превежда като „камък“, а „lazuli“ означава „синьо“. Лапис лазули е бил особено популярен в древен Шумер и Египет, където камъкът е използван за направа на бижута и дори за гробницата на фараона Тутанкамон.

Нюанси на синия цвят

Отличават се многобройни нюанси и оттенъци на синия цвят, сред които: ултрамарин, особено популярен по време на италианския Ренесанс и един от най-разпространените цветове в историята на западното изкуство, египетско синьо – цвят, създаден преди около 4500 години за задоволяване на нуждите на Египет, откъдето носи и името си, синтетичен пигмент, индиго, цветът, кръстен на растението, от което се добива, подхранил търговията с африкански роби и станал част от „цветния спектър“ на Исак Нютон, пруското синьо, синтетичен цвят, чиято родина през 18 век е Германия, азурит, кобалтово синьо, циан – синьо-зелен цвят, турско синьо, чиято история е интересна, а името му не е случайно и е свързано със страната, от която произхожда – Турция.

Със сигурност знаете как изглежда този цвят и вероятно дори имате дрехи и аксесоари в гардероба си, решени в него, но е твърде вероятно да не подозирате каква е историята на любимото ви турско синьо, намиращо приложение както в интериора, така и в модата.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: След раздялата: Венелин Петков изненада с това, което направи
Next: Неочаквано се увеличава пенсията на хиляди българи

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.