Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Урок по история: Откъде идва името на цвета турско синьо
  • Новини

Урок по история: Откъде идва името на цвета турско синьо

Иван Димитров Пешев февруари 25, 2024
sdfvdsfvddhfhgjgh.png

Синият е един от най-разпознаваемите цветове, тъй като го свързваме с цвета на небето и морето, които присъстват навсякъде около нас. То е основен цвят от спектъра на бялата светлина и един от трите основни цвята, от смесването на които се получават всички останали цветове, пише Actualno.com.

История на синия цвят

Интересна е историята на синия цвят, който в древността е считан за магически, притежаващ мистични сили, по-късно се възприема като цвета на кралските особи, а след това синьото багрило се използва за униформите във флота, болниците и за работниците в промишлеността.

От кралете до фабриките – странен път извървява този цвят, свързван и асоцииран със спокойствието, считан, че повишава производителността, че продава и убеждава успешно.

Мистичността на цвета е породена от редкостта му и от трудния достъп до този цвят, за който химикът Хайнц Берке отбелязва, че онова, което го прави толкова рядък цвят е фактът, че не е земен цвят… „не го намираме в почвата“.

Най-ранните форми на син пигмент са били извлечени от полускъпоценни варовикови скали „лапис лазули“, откъдето идва и името на цвета – латинската дума „lapis“ се превежда като „камък“, а „lazuli“ означава „синьо“. Лапис лазули е бил особено популярен в древен Шумер и Египет, където камъкът е използван за направа на бижута и дори за гробницата на фараона Тутанкамон.

Нюанси на синия цвят

Отличават се многобройни нюанси и оттенъци на синия цвят, сред които: ултрамарин, особено популярен по време на италианския Ренесанс и един от най-разпространените цветове в историята на западното изкуство, египетско синьо – цвят, създаден преди около 4500 години за задоволяване на нуждите на Египет, откъдето носи и името си, синтетичен пигмент, индиго, цветът, кръстен на растението, от което се добива, подхранил търговията с африкански роби и станал част от „цветния спектър“ на Исак Нютон, пруското синьо, синтетичен цвят, чиято родина през 18 век е Германия, азурит, кобалтово синьо, циан – синьо-зелен цвят, турско синьо, чиято история е интересна, а името му не е случайно и е свързано със страната, от която произхожда – Турция.

Със сигурност знаете как изглежда този цвят и вероятно дори имате дрехи и аксесоари в гардероба си, решени в него, но е твърде вероятно да не подозирате каква е историята на любимото ви турско синьо, намиращо приложение както в интериора, така и в модата.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: След раздялата: Венелин Петков изненада с това, което направи
Next: Неочаквано се увеличава пенсията на хиляди българи

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.