Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Утре ще сте вие, на паркинга на Кауфланд животът ми се обърна, разказа жена
  • Новини

Утре ще сте вие, на паркинга на Кауфланд животът ми се обърна, разказа жена

Иван Димитров Пешев август 20, 2023
ghdgfhyteeree.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Едно паркиране на паркинг на „Кауфланд“ може да вгорчи живота ви.

За случая тя разказва във фейсбук страницата „Забелязано във Видин“.

Виктория Караджова и нейна приятелка са били с автомобила си там, като са станали жертва на грабеж посред бял ден – в 13 ч.

„След като колата е била заключена, въпросните извършители са толкова добре обиграни да вземат каквото им трябва и да оставят всичко непокътнато.

Та дори и колата бе заключена, когато се върнахме от покупките“, споделя тя.

 

Жената отправя съвет към последователите в групата са не оставят ценни предмети и вещи, както и чанти в колите си.

Това важи особено ако им се наложи да посетят подобен паркинг, който е пред голям магазин.

„Даже и слушалките ми и парфюма са взели“, добавя дамата.

„Предполагам се досещате за схемата и проблема е, че имат и доста напреднала техника за този вид “работа”.

Схемата се прави от няколко човека, които следят колите, които спират, комуникират помежду си.

Като има и човек, който незабелязано ви съпътства през цялото време, в което вие пазарувате, докато хората навън си вършат необезпокоявани „работата“, уточнява Караджова.

Тя пита също и дали охраната на подобен тип магазини не трябва да се разхожда, да обикаля и да наглежда какво се случва в района на търговския обект.

„Защото камери се оказа, че НЯМА или по-скоро има една, която им гледа само количките, друга нямало“, добавя ограбената жена и призовава хората да се пазят.

БТВ и Нова рядко правят репортажи за такива градски проблеми в по-малките населени места и обществото не обръща внимание.

Постът на Караджова във фейсбук групата е многократно споделен от други потребители, като има и няколко коментари.

В един от тях и друга жена потвърждава, че се е усъмнявала в подобна схема, но се е разминала с грабеж:

„Тези „хора“ разговаряха ли с вас?

Преди 3 дни около 18 ч. докато свалях детето от колата и му оправях количката мина един мъж огледа колата и ме подмина.

След около 5 сек. се върна назад и ме заговори. Попита ме дали имам 3-4 лв.за бензин, защото е закъсал зад Биомед.

Нормално е сама жена с бебе уплаших се и му дадох!

Междувременно, мина скъпа синя кола, не видях марката, и мъжът ми каза: „Виж какви коли карат хората, а аз с моята за 600 лв.“.

В същия момент три коли преди мен спря сив Opel и наблюдаваше нещата.

След това ме разпита за колата, с каква навигация е и компютър. След това той тръгна, но доста „ведро“, оглеждайки се. Влязох да напазарувам и на излизане сивият Opel все още беше там, оглеждайки всяко мое движение. Малко по малко започнах да се страхувам за себе си и колата и реших да я преместя на по-оживено място. Но сега разбирам, че и това не е гаранция!“

Друг потребител пък пише, че малкото камери и недоброто охраняване са само в този обект, а в останалите магазини на веригата обикновено има по-сериозно видеонаблюдение:

„Това е само тук. Кауфланд обикновено обезопасяват паркингите. Жалко!“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Не пренебрегвайте ТАЗИ част от копривата: расте в момента и е по-силна от младите листа
Next: Сега е мой ред да говоря за Алексей Петров: Ето какво поиска от мен, заяви Гешев

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.