Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Учен от БАН сензационно: Българска технология ще реши енергийната криза за векове напред
  • Новини

Учен от БАН сензационно: Българска технология ще реши енергийната криза за векове напред

Иван Димитров Пешев август 12, 2022
erengnengeigq.jpg

Черно море е най-богатият източник на сероводород в света. Основната пречка той да бъде използван за производство на енергия е традиционното мислене на хората и бизнеса, които са свикнали за това да използват въглища, нефт и газ. Да се рискува с нещо ново е първата основна причина. Втората е геополитическа. Това каза проф. Венко Бешков, Института по инженерна химия при БАН пред Bloomberg TV Bulgaria.

Проф. Бешков е бивш заместник-министър на околната среда коментира дали е възможно сероводородът в Черно море да се превърне в енергия. Заедно с д-р Владислав Христов и доц. Красен Станчев е работил по проект за използване на сулфидите от дълбоките води на Черно море.

„Ако се появи един сериозен и чист източник на енергия, какъвто е сероводородът, то тогава това ще засегне интереса и на търговци, и на производители, и на доставчици, и на други страни, които са заинтересовани от търговията с нефт и газ и ги използват за свои политически цели“.

Идеята за този проект се заражда още през 2010 година, сподели професорът, като в последствие получава финансиране по европейски проект в колектив от български, румънски и грузински учени. Основната концепция е, че сероводородът от Черно море може директно да се превърне в електроенергия с помощта на сулфидна горивна клетка, обясни професорът.

Горивната клетка е съоръжение, при което енергията от химична реакция, примерно при изгаряне на водород с кислород (това е типичният случай за горивна клетка) отделяната енергия би се превърнала в експлозия или в топлина, но тя може да се превърне директно в електроенергия, поясни гостът. „Енергията на химичната реакция се превръща в електроенергия. Всяка батерия, която използваме в момента – за часовник, за фенерче, за електрическа кола – се основава на някаква химична реакция, чиято енергия се превръща в електричество“.

„Към момента никъде по света няма действащи сулфидни горивни клетки. Идеята е наша и до този момент има отделни опити за използване на сероводорода като газ за подобна цел, но във водна среда, както е сероводорода в черноморските води, не се използва никъде и е наша оригинална разработка„.

На въпроса дали са доказани икономическите ползи от подобен проект професорът отговори категорично, че е доказана не само икономическата целесъобразност, но и оперативната. „Енергията за извличане на сероводорода и за работата на цялата инсталация за производство на електроенергия е по-малко от 10% от енергията, която се добива“.

„Оперативно технологията има предимство пред всички традиционни методи за добиване на енергия, термоцентрали, ядрени централи, които са инертни и не могат лесно и лесно да бъдат включени или изключени. Сулфидната централа може да бъде включена или изключена в рамките на няколко минути. Така че ако се наложи да се увеличи захранването на една енергийна система тя може да се включи и обратното“.

Голямо предимство е, че при тази технология няма никакви въглеродни емисии във въздуха и изцяло решава проблемът с парниковите газове, заменя всякакви петролни продукти и природен газ за целите на енергетиката и може би за това не получава това внимание, което заслужава, категоричен бе гостът.

Нужната инвестиция се оценява на между 5 и 6 евро на ват произведена мощност или 5-6 хил. евро на киловат произведена мощност. Ако се говори за една инсталация от калибара на 1 или повече мегавата отиваме към инвестиция за милиони, но за изграждането на една ядрена централа са нужни милиарди, добави проф. Венко Бешков. „До момента интересът, проявяван към иновацията е само към придобиване на правата върху патента, но „ние от своите права няма да се откажем толкова лесно.

„Технологията може да бъде разширена не само за морски води, но и за води, замърсени със сероводород. Тя търпи развитие“.

Друга технология, за която се говореше, свързана с Черно море, е за т.нар. газохидрати. Това са едни количества, които са еквивалентни на трилиони кубически метри метанов природен газ, коментира гостът. „При едно такова развитие, като се изключи недостатъкът от емисиите на въглероден диоксид при изгарянето на газа, това би решило енергийният въпрос на България за векове напред“. Институтът по океанология, обаче не е получила държавно разрешение за продължаване на проучванията, които дадоха много обещаващи резултати.

„В Черно море има и сероводороди, и газови хидрати, като и двете са в чудовищни количества – трилиони“.

За информацията, че в Япония се работи от години по намирането на технология за извличането на енергия от газови хидрати и догодина това реално ще започне, събеседникът каза, че не е изненадваща, защото „технологията далеч не е толкова сложна„. „Тя е далеч по-проста от технологията на една ядрена централа или дори на една термоцентрала“.

„Сероводородът е съпоставим като потенциал с този на газохидратите, защото ако се сметне това количество, което се намира вече в Черно море и това, което ежегодно се получава, стигаме около 1000 пъти повече електроенергия от необходимата на България за една година. Това са 31 хиляди тераватчаса“.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Продуцентка в бТВ се натъкна на ужасяваща гледка на къмпинг Гардения
Next: Знаков завод у нас хлопна кепенци, Красимир Дачев обясни защо

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.