Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Учителката, която прочу Чепинци: Прибирам телефоните и гоня без учебник!
  • Новини

Учителката, която прочу Чепинци: Прибирам телефоните и гоня без учебник!

Иван Димитров Пешев август 18, 2023
fascwqqwwqw.png

“При мен дисциплината в час е основно изискване към учениците. В началото на часа всички мобилни телефони са на бюрото ми. Без учебник и тетрадка никой не си позволява да влиза в час. Успявам още с първите 5 мин да ги заинтригувам и децата свършват часа с почти научени уроци. Стремя се да преподавам на разбираем език за тях.

В днешно време учениците четат все по-малко. Въпреки навлизането на технологиите учителят става все по-важен. Затова се стремя да завладея учениците с интересен начин на поднасяне на материала”.

Така накратко учителката по биология Даниела Куцева от средното училище „Христо Ботев” в Чепинци обяснява пред „24 часа” как е успяла да подготви десет отличници за втората матура, която е по желание. Със среден успех 5,66 училището от родопското село се нареди на трето място в страната, което предизвика огромен интерес към преподавателката, която ще бъде наградена с финансов бонус от просветното министерство.

“Тук, на село, никой не знае какво са частни уроци, не ходят и в големия град – просто нямат пари и учат”, обяснява биоложката.

Според Куцева не на последно място са и запазените морални ценности в района, където живеят предимно българомохамедани. “Учителите сме на почит и сме уважавани. Родителите на децата ни имат доверие. В училището, в което преподавам, моите учители по български и литература и по математика са все още учители и аз изпитвам респект към тях. Така е и с по-младите, които аз съм ги учила”, казва тя.

През последната година-две в нейния кабинет има нови микроскопи и мултимедия. Ползва се и в кабинета по химия, където учениците имат също високи резултати. “Още в V клас ги поех научени и добре мотивирани, останалото е постоянство и дисциплина”, добавя Куцева.

Зрелостниците в Чепинци тази година са общо 26, от тях 22 са държали втора матура по биология и здравно образование.

Куцева, която има 23 г. учителски стаж, е направила две пробни матури през годината с възпитаниците си. Тя непрестанно им дава консултации и ги мотивира да учат биология. 26-мата зрелостници са се явили на областната олимпиада по биология, като 9 от тях са стигнали до националния кръг. Сега много от тях ще кандидатстват медицина или друга специалност, която изисква приемен изпит по биология.

“Ако се провери в министерството назад във времето, ще се види, че този успех на нашите зрелостници не е случаен. Защото това е плод на много години работа и успехът има традиции.

Преди 8 г. тези деца са се явявали на външно оценяване и тогава бяхме първи в областта, а Смолян беше първенец на национално ниво. Биологията е предпочитан предмет от няколко години за втора матура, може да се каже, че от 10-ина години започна този интерес за кандидатстване в медицински специалности.

Завършили нашето училище вече са лекари – в МВР болницата в София, в смолянската болница имаме 2 медицински сестри, 2 лекарки и една кинезитерапевтка. В момента имаме 8 студенти в медицински специалности – лекари, фармацевти, медицински сестри”, казва директорът на училището в Чепинци Манчо Трампов.

“При нас ангажираността на училището е да даде правилния избор, казваме им нишите, където могат да се реализират. Постоянно се тръби, че има глад за медицински кадри в страната, защото много заминават за чужбина. От друга страна, анализите, показват, че икономисти, юристи не се търсят.

И медицината е логичен избор. Явно и учителят е успешен. Много държи на работата си, тя следи изявите на децата си и след като завършат. Отличните им резултати, които показват тук, се препокриват с оценките им след това, същите отлични резултати постигат и на кандидатстудентските изпити в медицинските университети.

Може да е интересно в страната, че сме първенци пред големи градове, но когато се разчупи този стереотип, за мен е радващо, защото не отстъпваме в обучението по отделните предмети.

Базата ни е перфектна, имаме амбицирани и послушни деца и добри учители. Вярно, имаме само една паралелка XII клас и доста време не сме имали чак такъв отличен успех. От този випуск ученичка се класира още в X клас на национално ниво на олимпиадата по биология.

С този випуск работихме по един проект, по който бяха включени 4 деца за допълнителна подготовка за олимпиади. Затова не е случайно, че са отличници. Една от зрелостничките –Исмегюл Хаджиеминова, вече е приета в медицински университет в Глазгоу, Англия, и усилено се подготвя с учебници на английски език”, казва Трампов.

Той се гордее също, че момиче, завършило миналата година училището в Чепинци и след това Медицински университет, е отворило своя аптека в Рудозем.

По български език и литература (БЕЛ) успехът на училище “Христо Ботев” също е по-висок от средния за страната – 4,30. Нормално е представянето на втората матура, която е по желание на ученика, да е по-добро от това по БЕЛ. Децата ни обаче са мотивирани и имат ясна представа какво бъдеще искат, казва Трампов, който вече 19 години е директор на училището.

“Не съм изненадана, очаквах такива резултати. На нито едно дете не съм отказала допълнителни консултации през годината. Успеваемостта е висока и след това, много деца вече учат медицина, стоматология, фармация или кинезитерапия”, разказва Куцева. Тя се чувства най-щастлива в края на приемните изпити за университетите, когато се чува с учениците си и един по един ѝ съобщават, че са приети.

Нейни ученици през годините са лекари, които работят в София, в Смолян, в рудоземската болница. Освен Исмегюл Хаджиеминова още едно от децата в Чепинци чака потвърждение също да учи в Шотландия.

“Успехите се дължат на добрата образователна основа в училището, където родители, учители и обикновени хора са ангажирани както в проблемите, така и в постиженията на учениците.

В беден район, където работните места са ограничени, учениците осъзнават, че за да се реализират успешно в живота, е нужно да са образовани”, казва Куцева.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мика Зайкова пита: Защо ранената дама се е обадила на 112, а не здравите охранители на Алексей?
Next: Помните ли уникалната банкнота от 3 лева, тя е изключително ценна

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.