Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Учителката, която прочу Чепинци: Прибирам телефоните и гоня без учебник!
  • Новини

Учителката, която прочу Чепинци: Прибирам телефоните и гоня без учебник!

Иван Димитров Пешев август 18, 2023
fascwqqwwqw.png

“При мен дисциплината в час е основно изискване към учениците. В началото на часа всички мобилни телефони са на бюрото ми. Без учебник и тетрадка никой не си позволява да влиза в час. Успявам още с първите 5 мин да ги заинтригувам и децата свършват часа с почти научени уроци. Стремя се да преподавам на разбираем език за тях.

В днешно време учениците четат все по-малко. Въпреки навлизането на технологиите учителят става все по-важен. Затова се стремя да завладея учениците с интересен начин на поднасяне на материала”.

Така накратко учителката по биология Даниела Куцева от средното училище „Христо Ботев” в Чепинци обяснява пред „24 часа” как е успяла да подготви десет отличници за втората матура, която е по желание. Със среден успех 5,66 училището от родопското село се нареди на трето място в страната, което предизвика огромен интерес към преподавателката, която ще бъде наградена с финансов бонус от просветното министерство.

“Тук, на село, никой не знае какво са частни уроци, не ходят и в големия град – просто нямат пари и учат”, обяснява биоложката.

Според Куцева не на последно място са и запазените морални ценности в района, където живеят предимно българомохамедани. “Учителите сме на почит и сме уважавани. Родителите на децата ни имат доверие. В училището, в което преподавам, моите учители по български и литература и по математика са все още учители и аз изпитвам респект към тях. Така е и с по-младите, които аз съм ги учила”, казва тя.

През последната година-две в нейния кабинет има нови микроскопи и мултимедия. Ползва се и в кабинета по химия, където учениците имат също високи резултати. “Още в V клас ги поех научени и добре мотивирани, останалото е постоянство и дисциплина”, добавя Куцева.

Зрелостниците в Чепинци тази година са общо 26, от тях 22 са държали втора матура по биология и здравно образование.

Куцева, която има 23 г. учителски стаж, е направила две пробни матури през годината с възпитаниците си. Тя непрестанно им дава консултации и ги мотивира да учат биология. 26-мата зрелостници са се явили на областната олимпиада по биология, като 9 от тях са стигнали до националния кръг. Сега много от тях ще кандидатстват медицина или друга специалност, която изисква приемен изпит по биология.

“Ако се провери в министерството назад във времето, ще се види, че този успех на нашите зрелостници не е случаен. Защото това е плод на много години работа и успехът има традиции.

Преди 8 г. тези деца са се явявали на външно оценяване и тогава бяхме първи в областта, а Смолян беше първенец на национално ниво. Биологията е предпочитан предмет от няколко години за втора матура, може да се каже, че от 10-ина години започна този интерес за кандидатстване в медицински специалности.

Завършили нашето училище вече са лекари – в МВР болницата в София, в смолянската болница имаме 2 медицински сестри, 2 лекарки и една кинезитерапевтка. В момента имаме 8 студенти в медицински специалности – лекари, фармацевти, медицински сестри”, казва директорът на училището в Чепинци Манчо Трампов.

“При нас ангажираността на училището е да даде правилния избор, казваме им нишите, където могат да се реализират. Постоянно се тръби, че има глад за медицински кадри в страната, защото много заминават за чужбина. От друга страна, анализите, показват, че икономисти, юристи не се търсят.

И медицината е логичен избор. Явно и учителят е успешен. Много държи на работата си, тя следи изявите на децата си и след като завършат. Отличните им резултати, които показват тук, се препокриват с оценките им след това, същите отлични резултати постигат и на кандидатстудентските изпити в медицинските университети.

Може да е интересно в страната, че сме първенци пред големи градове, но когато се разчупи този стереотип, за мен е радващо, защото не отстъпваме в обучението по отделните предмети.

Базата ни е перфектна, имаме амбицирани и послушни деца и добри учители. Вярно, имаме само една паралелка XII клас и доста време не сме имали чак такъв отличен успех. От този випуск ученичка се класира още в X клас на национално ниво на олимпиадата по биология.

С този випуск работихме по един проект, по който бяха включени 4 деца за допълнителна подготовка за олимпиади. Затова не е случайно, че са отличници. Една от зрелостничките –Исмегюл Хаджиеминова, вече е приета в медицински университет в Глазгоу, Англия, и усилено се подготвя с учебници на английски език”, казва Трампов.

Той се гордее също, че момиче, завършило миналата година училището в Чепинци и след това Медицински университет, е отворило своя аптека в Рудозем.

По български език и литература (БЕЛ) успехът на училище “Христо Ботев” също е по-висок от средния за страната – 4,30. Нормално е представянето на втората матура, която е по желание на ученика, да е по-добро от това по БЕЛ. Децата ни обаче са мотивирани и имат ясна представа какво бъдеще искат, казва Трампов, който вече 19 години е директор на училището.

“Не съм изненадана, очаквах такива резултати. На нито едно дете не съм отказала допълнителни консултации през годината. Успеваемостта е висока и след това, много деца вече учат медицина, стоматология, фармация или кинезитерапия”, разказва Куцева. Тя се чувства най-щастлива в края на приемните изпити за университетите, когато се чува с учениците си и един по един ѝ съобщават, че са приети.

Нейни ученици през годините са лекари, които работят в София, в Смолян, в рудоземската болница. Освен Исмегюл Хаджиеминова още едно от децата в Чепинци чака потвърждение също да учи в Шотландия.

“Успехите се дължат на добрата образователна основа в училището, където родители, учители и обикновени хора са ангажирани както в проблемите, така и в постиженията на учениците.

В беден район, където работните места са ограничени, учениците осъзнават, че за да се реализират успешно в живота, е нужно да са образовани”, казва Куцева.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мика Зайкова пита: Защо ранената дама се е обадила на 112, а не здравите охранители на Алексей?
Next: Помните ли уникалната банкнота от 3 лева, тя е изключително ценна

Последни публикации

  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.