Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Учителката, която прочу Чепинци: Прибирам телефоните и гоня без учебник!
  • Новини

Учителката, която прочу Чепинци: Прибирам телефоните и гоня без учебник!

Иван Димитров Пешев август 18, 2023
fascwqqwwqw.png

“При мен дисциплината в час е основно изискване към учениците. В началото на часа всички мобилни телефони са на бюрото ми. Без учебник и тетрадка никой не си позволява да влиза в час. Успявам още с първите 5 мин да ги заинтригувам и децата свършват часа с почти научени уроци. Стремя се да преподавам на разбираем език за тях.

В днешно време учениците четат все по-малко. Въпреки навлизането на технологиите учителят става все по-важен. Затова се стремя да завладея учениците с интересен начин на поднасяне на материала”.

Така накратко учителката по биология Даниела Куцева от средното училище „Христо Ботев” в Чепинци обяснява пред „24 часа” как е успяла да подготви десет отличници за втората матура, която е по желание. Със среден успех 5,66 училището от родопското село се нареди на трето място в страната, което предизвика огромен интерес към преподавателката, която ще бъде наградена с финансов бонус от просветното министерство.

“Тук, на село, никой не знае какво са частни уроци, не ходят и в големия град – просто нямат пари и учат”, обяснява биоложката.

Според Куцева не на последно място са и запазените морални ценности в района, където живеят предимно българомохамедани. “Учителите сме на почит и сме уважавани. Родителите на децата ни имат доверие. В училището, в което преподавам, моите учители по български и литература и по математика са все още учители и аз изпитвам респект към тях. Така е и с по-младите, които аз съм ги учила”, казва тя.

През последната година-две в нейния кабинет има нови микроскопи и мултимедия. Ползва се и в кабинета по химия, където учениците имат също високи резултати. “Още в V клас ги поех научени и добре мотивирани, останалото е постоянство и дисциплина”, добавя Куцева.

Зрелостниците в Чепинци тази година са общо 26, от тях 22 са държали втора матура по биология и здравно образование.

Куцева, която има 23 г. учителски стаж, е направила две пробни матури през годината с възпитаниците си. Тя непрестанно им дава консултации и ги мотивира да учат биология. 26-мата зрелостници са се явили на областната олимпиада по биология, като 9 от тях са стигнали до националния кръг. Сега много от тях ще кандидатстват медицина или друга специалност, която изисква приемен изпит по биология.

“Ако се провери в министерството назад във времето, ще се види, че този успех на нашите зрелостници не е случаен. Защото това е плод на много години работа и успехът има традиции.

Преди 8 г. тези деца са се явявали на външно оценяване и тогава бяхме първи в областта, а Смолян беше първенец на национално ниво. Биологията е предпочитан предмет от няколко години за втора матура, може да се каже, че от 10-ина години започна този интерес за кандидатстване в медицински специалности.

Завършили нашето училище вече са лекари – в МВР болницата в София, в смолянската болница имаме 2 медицински сестри, 2 лекарки и една кинезитерапевтка. В момента имаме 8 студенти в медицински специалности – лекари, фармацевти, медицински сестри”, казва директорът на училището в Чепинци Манчо Трампов.

“При нас ангажираността на училището е да даде правилния избор, казваме им нишите, където могат да се реализират. Постоянно се тръби, че има глад за медицински кадри в страната, защото много заминават за чужбина. От друга страна, анализите, показват, че икономисти, юристи не се търсят.

И медицината е логичен избор. Явно и учителят е успешен. Много държи на работата си, тя следи изявите на децата си и след като завършат. Отличните им резултати, които показват тук, се препокриват с оценките им след това, същите отлични резултати постигат и на кандидатстудентските изпити в медицинските университети.

Може да е интересно в страната, че сме първенци пред големи градове, но когато се разчупи този стереотип, за мен е радващо, защото не отстъпваме в обучението по отделните предмети.

Базата ни е перфектна, имаме амбицирани и послушни деца и добри учители. Вярно, имаме само една паралелка XII клас и доста време не сме имали чак такъв отличен успех. От този випуск ученичка се класира още в X клас на национално ниво на олимпиадата по биология.

С този випуск работихме по един проект, по който бяха включени 4 деца за допълнителна подготовка за олимпиади. Затова не е случайно, че са отличници. Една от зрелостничките –Исмегюл Хаджиеминова, вече е приета в медицински университет в Глазгоу, Англия, и усилено се подготвя с учебници на английски език”, казва Трампов.

Той се гордее също, че момиче, завършило миналата година училището в Чепинци и след това Медицински университет, е отворило своя аптека в Рудозем.

По български език и литература (БЕЛ) успехът на училище “Христо Ботев” също е по-висок от средния за страната – 4,30. Нормално е представянето на втората матура, която е по желание на ученика, да е по-добро от това по БЕЛ. Децата ни обаче са мотивирани и имат ясна представа какво бъдеще искат, казва Трампов, който вече 19 години е директор на училището.

“Не съм изненадана, очаквах такива резултати. На нито едно дете не съм отказала допълнителни консултации през годината. Успеваемостта е висока и след това, много деца вече учат медицина, стоматология, фармация или кинезитерапия”, разказва Куцева. Тя се чувства най-щастлива в края на приемните изпити за университетите, когато се чува с учениците си и един по един ѝ съобщават, че са приети.

Нейни ученици през годините са лекари, които работят в София, в Смолян, в рудоземската болница. Освен Исмегюл Хаджиеминова още едно от децата в Чепинци чака потвърждение също да учи в Шотландия.

“Успехите се дължат на добрата образователна основа в училището, където родители, учители и обикновени хора са ангажирани както в проблемите, така и в постиженията на учениците.

В беден район, където работните места са ограничени, учениците осъзнават, че за да се реализират успешно в живота, е нужно да са образовани”, казва Куцева.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мика Зайкова пита: Защо ранената дама се е обадила на 112, а не здравите охранители на Алексей?
Next: Помните ли уникалната банкнота от 3 лева, тя е изключително ценна

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Обрат! Голяма изненада, ако изборите са днес
  • Обмислят се различни предложения за мерки, насочени към към младите шофьори с новопридобити права, за тяхната и на останалите на пътя безопасност
  • Извънредна новина за хората с ТЕЛК и НЕЛК
  • Взето е съдбоносно решение за Карлос Насар
  • Помните ли робинята Изаура? На 69 изглежда невероятно и изненада с признание
  • Часове след раждането на дъщеря ни съпругът ми ме изгони от дома ни и поиска развод
  • Баба ми цял живот отказваше да говори за едно лято през 1968 година – докато на погребението ѝ не се появи непознат мъж, който разкри нещо смразяващо
  • Хванах съпруга си да си пише с колежка. Беше ми ужасно болно, но реших да не вдигам скандал.
  • В 34-тата седмица от бременността се прибрах от работа и открих, че съпругът ми е дал всичките ми дрехи за бременни на сестра си
  • Мъж отива на гарата, за да си купи билет за влака.

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
  • Извънредно! 3 дрона взривиха търговски кораб на 15 мили от Бяла, има пострадали моряци 😰😡
  • От пресслужбата на Министерски съвет разпространиха съобщение за срещата на премиера Румен Радев с посланика на Русия у нас Елеонора Митрофанова
  • Само на 19 години! Благоевград изпраща Вики, която щеше да стане прекрасен доктор
  • Скръбна вест: Почина фаворитът в „Гласът на България“ Румен Колев
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.