Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Учителка показа бележника си от 7 клас с двойки и заяви: За мен е повод за гордост
  • Новини

Учителка показа бележника си от 7 клас с двойки и заяви: За мен е повод за гордост

Иван Димитров Пешев април 22, 2023
sdasdasdasltalsyasky.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Мениджър в един от най-големите портали за строителство на Балканите – Велислава Романова е пример затова как човек не трябва да се предава и един лош период не може да определя целия му живот.

Романова, чиято предишна работа е учител, публикува снимка на своя бележник от 7 клас и оценките са повече от ниски. Сега, години по-късно, тя разказва колко тежко ѝ е било тогава. Но само за да покаже, че с воля и труд може да се постигне много.

“Това е бележникът ми от първия срок на 7-ми клас. Повечето хора биха се срамували от тази снимка, но за мен е повод за гордост.

 

Сещам се често за този епизод от живота си-изключена от училище, с 5 двойки за срока.

 

За мен тогавашната ми класна, “велик педагог и човек”, казваше на родителите на децата от класа, че нищо от мен няма да стане и ако е възможно да се уверят,че децата им не си общуват с мен, за да не ги разваля.

Помня чувството на безпомощност, неразбиране, безпътица. Когато всяка крачка и решение са грешни.

 

Помня как на 13 години си мислих, че няма смисъл дори да живея. Хубаво е да си спомняме за най-тъмните периоди от живота си, да не се срамуваме от тях, а да се гордеем от пътя, който сме извървели.”, пише шуменката, която живее в Сърбия.

Нейни познати и потребители в мрежата я поздравиха за поста.

“Малката ми племенница е в такъв период. Имам и ученици в такова състояние. Но ти отново ме насърчаш, че има надежда. Бъди благослонен с прекрасното си семейство!”, пише Сю Ф.

“Този тип споделяния е добре да се включат в темите за обучения на учители”, посочва пък Гергана А.

“Цялата тази система на оценяване и зубрене е тотално сбъркана. Помня, че ми писаха тройка по математика в трети клас!

 

Беше супер скандално, ти си малко дете, което вместо да бъде стимулирано да се развива, бива “оценявано” за неуспехите си по унизителен начин (съответно сочено с пръст от съучениците си и родителите им). Направо получих травма и изгубих всякакво желание да разбера и харесам математиката до края на живота си.

Друг свързан въпрос е, че родителите много подценяваха тогава потенциала на децата си в области, различни от предметите, които беше прието да са престижни и смятаха, че оценките са абсолютното отражение на уменията и успеха ти…”, анализира Ния Любомирова.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Турист засне хранителен магазин в Куба, всички са изумени
Next: Бяха женени 79 години и починаха с няколко часа разлика: Деляха и една болнична стая, а после си тръгнаха заедно

Последни публикации

  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.