Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Филип се върна от смъртта в чувала в моргата, разказа всичко! Телефонът на Папата гръмна, човечецът е получил заповед
  • Новини

Филип се върна от смъртта в чувала в моргата, разказа всичко! Телефонът на Папата гръмна, човечецът е получил заповед

Иван Димитров Пешев юни 22, 2022
filfifpschuvalmorga.jpg

Преди година 58-годишният Филипе Валделучио Гонкалжес е издъхнал в адски мъки след тежка битка с рака в болницата „Менандо де Фариас“ в г. Салвадор, Бразилия.

В последните си мигове е бил заобиколен от семейството си, които потвърждават, че роднината им със сигурност е бил мъртъв, предава бразилското издание „Глобо“. Медицинските сестри извършили стандартните манипулации – поставили памук в телесните отверстия и закопчали тялото на мъртвеца в чувал, след което го преместили в моргата с количка.

След близо час, точно преди да бъде положен в хладилната камера, санитар забелязал, че чувалът се мърда – за шок на всички Филипе бил жив!

Веднага бил преместен в реанимацията, където бил стабилизиран, а жизнените му функции се възстановявали с невиждани темпове.

След четири дни Филипе вече бил контактен. Неговият разказ за преживяното през часовете, в които бил „мъртъв“ оставиха всички без думи.

Мъжът твърди, че Смъртта го е дърпала за краката към бездънна пропаст, но пред него се изправила майка му, която била починала преди 18 години. Тя му казала, че Дева Мария ще му се яви, и че трябва да се вслуша в нейните думи!

Така й се случило!

Мъжът твърди, че Богородица му се е явила, и го попитала дали иска да получи втори шанс за живот. Казала му, че ще го върне към живота, но му поставила категорично условие, което обаче мъжът отказва да сподели! Той се съгласил и след секунди се събудил.

Състоянието на Филипе започнало да се подобрява драстично и след няколко седмици той бил на крака. Въпреки настояването на докторите, мъжът отсякъл, че вече няма да стъпи в болница или да си прави каквито и да е било изследвания.

Днес, година след смъртта си мъжът е жив и здрав. Събрал е пари от дарители и е отворил кухня за бедните в сиромашката част на града, където прекарва своите дни, помагайки на нуждаещите се.

Според непотвърдена информация Ватикана е информирана за изумителния случай и е изпратила разследващи свещеници в Салвадор, които да определят, дали това се класифицира като чудо – тяхното разследване все още продължава, въпреки, че Филипе категорично отказва да разговаря тях.

Филипе все още отказва да каже какво му е повелила Богородица, но нейната заръка към щастливеца е ясна за всички – да прави добро!

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Хиляди разтресоха площада на митинг за правителството и европейска България
Next: На предсмъртния си одър султан Сюлейман поиска 3 неща, от които неговите приближени останаха без думи

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.