Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Филип се върна от смъртта в чувала в моргата, разказа всичко! Телефонът на Папата гръмна, човечецът е получил заповед
  • Новини

Филип се върна от смъртта в чувала в моргата, разказа всичко! Телефонът на Папата гръмна, човечецът е получил заповед

Иван Димитров Пешев юни 22, 2022
filfifpschuvalmorga.jpg

Преди година 58-годишният Филипе Валделучио Гонкалжес е издъхнал в адски мъки след тежка битка с рака в болницата „Менандо де Фариас“ в г. Салвадор, Бразилия.

В последните си мигове е бил заобиколен от семейството си, които потвърждават, че роднината им със сигурност е бил мъртъв, предава бразилското издание „Глобо“. Медицинските сестри извършили стандартните манипулации – поставили памук в телесните отверстия и закопчали тялото на мъртвеца в чувал, след което го преместили в моргата с количка.

След близо час, точно преди да бъде положен в хладилната камера, санитар забелязал, че чувалът се мърда – за шок на всички Филипе бил жив!

Веднага бил преместен в реанимацията, където бил стабилизиран, а жизнените му функции се възстановявали с невиждани темпове.

След четири дни Филипе вече бил контактен. Неговият разказ за преживяното през часовете, в които бил „мъртъв“ оставиха всички без думи.

Мъжът твърди, че Смъртта го е дърпала за краката към бездънна пропаст, но пред него се изправила майка му, която била починала преди 18 години. Тя му казала, че Дева Мария ще му се яви, и че трябва да се вслуша в нейните думи!

Така й се случило!

Мъжът твърди, че Богородица му се е явила, и го попитала дали иска да получи втори шанс за живот. Казала му, че ще го върне към живота, но му поставила категорично условие, което обаче мъжът отказва да сподели! Той се съгласил и след секунди се събудил.

Състоянието на Филипе започнало да се подобрява драстично и след няколко седмици той бил на крака. Въпреки настояването на докторите, мъжът отсякъл, че вече няма да стъпи в болница или да си прави каквито и да е било изследвания.

Днес, година след смъртта си мъжът е жив и здрав. Събрал е пари от дарители и е отворил кухня за бедните в сиромашката част на града, където прекарва своите дни, помагайки на нуждаещите се.

Според непотвърдена информация Ватикана е информирана за изумителния случай и е изпратила разследващи свещеници в Салвадор, които да определят, дали това се класифицира като чудо – тяхното разследване все още продължава, въпреки, че Филипе категорично отказва да разговаря тях.

Филипе все още отказва да каже какво му е повелила Богородица, но нейната заръка към щастливеца е ясна за всички – да прави добро!

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Хиляди разтресоха площада на митинг за правителството и европейска България
Next: На предсмъртния си одър султан Сюлейман поиска 3 неща, от които неговите приближени останаха без думи

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.