Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Хората в Родопите са изумени: Цели групи от чужденци неспирно прииждат в чудно селце
  • Новини

Хората в Родопите са изумени: Цели групи от чужденци неспирно прииждат в чудно селце

Иван Димитров Пешев май 24, 2023
selelclasckasldasdsa.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Близко до границата ни с Гърция, сгушено в склоновете на красивата Родопа планина, се намира селцето Момчиловци.

Едва ли го знаят много хора от България, да не говорим за Европа.
Но Момчиловци е изключително популярно място не къде да е, а в най-многолюдната държава в света – Китай.

В Небесната империя родопското селце има едва ли не мистериозна и чудотворна репутация.

А причината е следната – китайците вярват, че киселото мляко от Момчиловци носи дълголетие.

Дотук добре – но хората от околните села направо се хванали за главата.

В Момчиловци не спирали да пристигат групи от китайски посетители. В самото село домакин обаче били добре подготвени. Навсякъде имало табелки на китайски, които упътвали гостите към кметството.

ВСЪЩНОСТ ЗА ПЪРВИ ПЪТ КИТАЙЦИ ПРИСТИГАТ В МОМЧИЛОВЦИ ПРЕЗ 2009 ГОДИНА, НО ЗА ПЪРВИ ПЪТ ПРЕЗ ТОВА ЛЯТО НАПЛИВЪТ Е БИЛ ТОЛКОВА ГОЛЯМ

„В селото живеят 1200 души. Годишният туристически поток е от 5-6 хиляди човека за цялата година. Само през тази обаче дойдоха над 1000 китайци“, обяснява кметът на Момчиловци Сийка Суркова.

Без съмнения ползите за селото от този туристически поток са големи.

Но лъвският пай от печалбата си остава за Китай. През 2009 година китайската фирма Bright Diary започна да използва бактерията, открита в местното кисело мляко.

Решаващото е, че щамът позволи на компанията да създаде за китайските потребители кисело мляко за пиене, напитка подобна на айран.

То се пие със сламка и е по-лесно за консумация в сравнение с гъстото кисело мляко, защото не се нуждае от охлаждане.

Фирмата използва също така наименованието „Момчиловци“ за продукта си, чийто етикет включва българска девойка в национална носия. С мотото си „Чудотворната тайна на село Момчиловци, където хората имат дълъг живот“ продажбите достигнаха миналата година 6,0 милиарда юана (765 милиона евро), разкри Пан Цзянцзюн, говорител на Bright Diary.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Аз съм дерматолог и ще ви кажа кой е единственият начин да се отървете от кафявите петна по кожата
Next: Вече не подритвам орехите на улицата, а ги събирам, защото ми трябват точно 15 броя, за да се предпазя

Последни публикации

  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.