Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Хората с отрицателен резус – фактор са специални. Ето защо
  • Новини

Хората с отрицателен резус – фактор са специални. Ето защо

Иван Димитров Пешев юли 6, 2022
toriqicqrezuss.jpg

Какво е резус-фактор повечето от нас едва ли са се замисляли. Резус-фактор е
протеин върху клетъчната мембрана на червените кръвни клетки.

Известният американски изследовател на паранормални явления Бред Стайгър е забелязал
една интересна особеност: хората, чиято кръв е с отрицателен резус – фактор, не
са съвсем обикновени …

По-конкретно, той предполага, че тези хора са или от особена генетична линия
“Хомо сапиенс”, или са потомци на извънземни.

Всичко е в това, че според законите на генетиката, ние можем да наследим само
тези свойства, които са притежавани от нашите предци, ако разбира се не става
въпрос за мутация. Това означава, че ако човекът и маймуната са произлезли от
един прародител, кръвта им трябва да е съвместима. Въпреки това, всички примати
са с положителен резус-фактор… Това се отнася за абсолютно всички!

От къде тогава у някои хора се е появил отрицателен резус-фактор? Получава се
така, че тези хора може би са потомци на някакъв друг прародител. Може би извънземен?

Отбелязва се още, че най-висок процент носители на отрицателен резус-фактор –
около 30%, е сред испанските баски (произходът на които, между другото – все още
е загадка), израелските евреи с източен произход, самаряните и етиопските черни
евреи.

В същото време при другите народи броят на хората – носители на отрицателен резус-фактор едва достига 1%.

Повечето медиуми, лечители и хора с необикновени умствени способности също имат
отрицателен резус-фактор.

Както знаем, съществуват само 4 кръвни групи. Всички те се различават по състав
и по-точно – по наличието на различни протеини в кръвните клетки, които се борят
с бактериите в тялото. При повечето хора има такива протеини и те са Rh положителен.

Защо у някои хора тези протеини липсват – е загадка! Учените смятат, че първите
хора на Земята с отрицателен резус-фактор са се появили още преди 35 000 години.
Как? Никой не знае. Но най-популярната теория е единствено за извънземния произход
на ДНК на тези хора.

Ето някои общи характеристики на хората с отрицателен резус-фактор:

. Те имат по-висок коефициент на интелигентност, отколкото “положителните” хора.

. Те обикновено имат по-ниска телесна температура, отколкото останалите хора.

. Психически и емоционално, тези хора са много по-стабилни.

. Те често имат червена коса.

. Те са много чувствителни към топлината и не обичат студа.

. Най-често те са със сини, зелени или светло-кафяви очи.

Друг любопитен феномен при тези хора е свързани с бременността.

Известно е, че клонирането на хора с отрицателен резус-фактор е невъзможно.

Освен това, ако бременната майка има отрицателен резус-фактор, имунната система
на тялото й ще атакува плода, възприемайки го като чуждо тяло. Ето защо на тези
жени лекарите препоръчват да вземат специални лекарства по време на бременността,
които потискат имунната им система.

Но защо тялото им атакува собствените им деца, т.е. защо ги възприема като “чужди”?
Тази загадка все още не е получила отговор, но тя определено работи в полза на
теорията за “извънземния” произход на тези хора.

Между другото, археолозите са открили огромен брой древни текстове и произведения
на изкуството, които описват странни същества, посещавали планетата. Така че,
помислете сами за себе си …

А вие какво мислите, това възможно ли е? Може ли тази теория да се окаже вярна?
Разкажете ни в коментарите!

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Щастливи новини сполетяха Алекс Сърчаджиева. Тя не е на себе си
Next: Шок цена за порция цаца на морето, не е за сиромаси

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.