Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Хората с отрицателен резус – фактор са специални. Ето защо
  • Новини

Хората с отрицателен резус – фактор са специални. Ето защо

Иван Димитров Пешев юли 6, 2022
toriqicqrezuss.jpg

Какво е резус-фактор повечето от нас едва ли са се замисляли. Резус-фактор е
протеин върху клетъчната мембрана на червените кръвни клетки.

Известният американски изследовател на паранормални явления Бред Стайгър е забелязал
една интересна особеност: хората, чиято кръв е с отрицателен резус – фактор, не
са съвсем обикновени …

По-конкретно, той предполага, че тези хора са или от особена генетична линия
“Хомо сапиенс”, или са потомци на извънземни.

Всичко е в това, че според законите на генетиката, ние можем да наследим само
тези свойства, които са притежавани от нашите предци, ако разбира се не става
въпрос за мутация. Това означава, че ако човекът и маймуната са произлезли от
един прародител, кръвта им трябва да е съвместима. Въпреки това, всички примати
са с положителен резус-фактор… Това се отнася за абсолютно всички!

От къде тогава у някои хора се е появил отрицателен резус-фактор? Получава се
така, че тези хора може би са потомци на някакъв друг прародител. Може би извънземен?

Отбелязва се още, че най-висок процент носители на отрицателен резус-фактор –
около 30%, е сред испанските баски (произходът на които, между другото – все още
е загадка), израелските евреи с източен произход, самаряните и етиопските черни
евреи.

В същото време при другите народи броят на хората – носители на отрицателен резус-фактор едва достига 1%.

Повечето медиуми, лечители и хора с необикновени умствени способности също имат
отрицателен резус-фактор.

Както знаем, съществуват само 4 кръвни групи. Всички те се различават по състав
и по-точно – по наличието на различни протеини в кръвните клетки, които се борят
с бактериите в тялото. При повечето хора има такива протеини и те са Rh положителен.

Защо у някои хора тези протеини липсват – е загадка! Учените смятат, че първите
хора на Земята с отрицателен резус-фактор са се появили още преди 35 000 години.
Как? Никой не знае. Но най-популярната теория е единствено за извънземния произход
на ДНК на тези хора.

Ето някои общи характеристики на хората с отрицателен резус-фактор:

. Те имат по-висок коефициент на интелигентност, отколкото “положителните” хора.

. Те обикновено имат по-ниска телесна температура, отколкото останалите хора.

. Психически и емоционално, тези хора са много по-стабилни.

. Те често имат червена коса.

. Те са много чувствителни към топлината и не обичат студа.

. Най-често те са със сини, зелени или светло-кафяви очи.

Друг любопитен феномен при тези хора е свързани с бременността.

Известно е, че клонирането на хора с отрицателен резус-фактор е невъзможно.

Освен това, ако бременната майка има отрицателен резус-фактор, имунната система
на тялото й ще атакува плода, възприемайки го като чуждо тяло. Ето защо на тези
жени лекарите препоръчват да вземат специални лекарства по време на бременността,
които потискат имунната им система.

Но защо тялото им атакува собствените им деца, т.е. защо ги възприема като “чужди”?
Тази загадка все още не е получила отговор, но тя определено работи в полза на
теорията за “извънземния” произход на тези хора.

Между другото, археолозите са открили огромен брой древни текстове и произведения
на изкуството, които описват странни същества, посещавали планетата. Така че,
помислете сами за себе си …

А вие какво мислите, това възможно ли е? Може ли тази теория да се окаже вярна?
Разкажете ни в коментарите!

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Щастливи новини сполетяха Алекс Сърчаджиева. Тя не е на себе си
Next: Шок цена за порция цаца на морето, не е за сиромаси

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.