Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Хората с това хоби печелили средно по 20000 – 25000 лева месечно
  • Новини

Хората с това хоби печелили средно по 20000 – 25000 лева месечно

Иван Димитров Пешев март 17, 2023
ghhoasonaksbkasdoas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Опитни гъбари от Велико Търново припечелват средно по 20 000 – 25 000 лева месечно. Заради добре платената стока напоследък квалифицирани кадри като инженери и икономисти напускат работните си места във фирми и кантори и се отдават на бродене в горите, пише в. „Борба“.

„Кампанията е почти целогодишна. 90% от находищата на трюфели са в гори от клечат габър и липа. Изключителна роля в брането на този вид гъби имат добре обучените кучета. Четириногите търсачи са от различни породи, а обучението им да откриват трюфели продължава 2 – 3 месеца, докато са малки“, обясняват запалени гъбари.

Те разкриват още, че в горите около Велико Търново преобладава предимно черен трюфел, известен още като „летен“. В момента трюфели първо качество се изкупуват по 160 лева за килограм.

„Есенните трюфели се смятат за по-голям деликатес, берат се от септември до декември и изкупната им цена може скочи на над 1000 лева за килограм. Има много разновидности трюфел. Например белият се среща по поречието на реките, както и във върбови и тополови гори, където почвата е т.нар. „кален пясък“.

Цената на тази гъба може да надхвърли и 10 000 лева за килограм. Зимният трюфел, известен като „бурмале“, е черен на цвят и излиза по ръба на горите, по поляни и в липови гори. Цената му варира средно между 100 и 200 лева за килограм. В боровите гори в района се среща и трюфел „борче“. Във Велико Търново действат три изкупвателни пункта, като количествата заминават предимно за Италия и Франция. Гъбите се смилат и се подлагат на шоково замразяване при минус 40 градуса“, казват вещи гъбари.

В горите около Велико Търново преобладава предимно черен трюфел и в момента за първо качество се плаща по 160 лева на килограм.

Напоследък хит в гъбарството е и гъбата рейши, която е лековита и расте върху сухи пънове.

Те обаче се оплакват, че реколтата това лято е по-слаба в сравнение с миналогодишната заради липсата на дъжд.

„Причината за оскъдните находища на гъби в горите е сериозното засушаване и резките температурни амплитуди. Нощите са студени, а през деня жегата стига до 37 – 40 градуса. Тези неблагоприятни фактори не позволяват на трюфелите да узреят напълно. Например миналата година успявах да набера по 10 – 15 килограма на ден, докато в момента едва събирам по 5 – 7 килограма дневно“, казва търновец, който е превърнал гъбарството в занаят.

За да набере въпросното количество трюфели, изминава по 10 – 15 километра пеша на ден. Сред най-големите опасности в тази дейност са набезите от змии, стършели, кърлежи и комари.

„Има много тънкости при брането на трюфели. За да бъдат определени като първо качество, задължително условие е гъбите да са здрави и в тях да няма червеи“, допълват специалистите.

Те разкриват, че има и некоректни берачи. Печалбари прилагат различни хитрости, за да продадат по-скъпо набраната продукция. Хитреците прибирали набраните гъби в перфорирани пластмасови кутии и ги държали в хладилници при температура от 2 – 3 градуса, като изчаквали изкупните цени да скочат до около 500 лева килограма и тогава ги продавали. Други пък набивали тел в гъбите, за да тежат повече.

„Заради тези номера чужденците все по-рядко купуват трюфели от България. Така губим добри пазари“, възмущават се берачи.

В региона има ентусиасти, които се опитват да създадат плантации за култивирани трюфели. Това обаче се оказва трудна дейност, защото теренът трябва да е подходящ, зависи каква е киселинността на почвата, а и трябва да има насаждения от лешници.

Гъбарите, които припечелват от природното богатство, се надяват, че ако в близките дни завали и земята се накваси с достатъчно влага, ще се роди добра реколта.

Напоследък хит в гъбарството е и гъбата рейши. В продължение на дълги години тази гъба е била основа в източната медицина, но освен в Япония и Китай тя се среща и у нас и вече е добре позната на родните берачи. Расте върху сухи пънове и се среща най-вече в сечища. Лека е като перо и затова се продава средно по около 1 лев на грам. Изкусни гъбари успяват да наберат по над килограм на ден.

Гъбата рейши е търсена заради лечебните ѝ свойства. Помага в борбата с рака. Изследванията, фокусирани върху гъбите рейши, са установили, че тритерпеноидите, открити в тях, имат способността да намаляват метастазите на раковите клетки и да предотвратяват туморния растеж.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Не купувайте тази риба: Всички я продават, но трябва да бъде забранена
Next: Вече съм на 51 – трябва да мисля за внуци, но току-що станах майка за първи път. Никой не ме разбира

Последни публикации

  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.