Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Христо Гърбов: Омерзен съм от избори! Политиците са по-големи актьори и от нас актьорите
  • Новини

Христо Гърбов: Омерзен съм от избори! Политиците са по-големи актьори и от нас актьорите

Иван Димитров Пешев септември 20, 2022
hariastasot.jpg

Христо Гърбов казва, че е загубил надежда за възстановяването на България. Актьорът, който скоро ще отпразнува 65-ия си рожден ден, казва, че ако гласува на следващите избори, ще го направи с огромно отвращение. Това е така, защото той не вижда дори минимален смисъл в акта на гласуване.

„Едно и също е, едни и същи са. Гади ми се вече от позьорщина и лъжи! Да, ние сме актьори, с това си вадим прехраната, но истината е, че политиците ни бият по всички параграфи – много по-добри актьори са от нас“, казва Гърбов.

Според него най-големият проблем на страната ни са безкрайните опити да се потискат културата и образованието и да се пречи на хората да мислят и дискутират самостоятелно.

„Разбира се, че е така, защото умният и мислещ човек нямаше и ден да търпи това, което ние понасяме с години. Тази цялата кочина, в която се търкаляме повече от 30 лета“, гневи се актьорът, който не може да се побере вече в кожата си затова, че интелигенцията ни намалява все повече.

Не изпускай тези оферти:

Казва, че хуморът е единственото нещо, което го спасява и че харесва хората, които могат да използват и разбират хумора, и че е жалко, че все повече хора не само не могат да се смеят, но и нямат чувства. От това се страхува Христо Гърбов.

„Жалко е, че все по-често се срещат пълни сухари, които не само не могат да се засмеят от сърце, ами са и лишени от всякакви други емоции. Ей това е страшното“, признава Христо.

Големият юбилей на актьора ще бъде отпразнуван сред най-близките му приятели. Това е така, защото той мрази големите, шумни партита.

Източник: Клюки

Още политика:

На 26 септември в зала 3 на НДК ще бъде представена новата книга на Иван Костов – премиер на България в периода 1997 – 2001 година. Озаглавена е „Политиката отвътре“. Той говори за първи път за нея пред БНР.

Политиката отвътре не е като политиката отвън, обясни Костов е ефира на предаването „12+3“. „Показва се само това, което обществото би искало да види.

Според мен, влизащите в политиката не са наясно какво се очаква от тях, не знаят, че ще носят отговорност и ще правят трудни избори. Истинската политика е внимателно фокусирано усилие върху събития, на които може да се въздейства.

Хората, които са тръгнали да се занимават с това, трябва да го знаят. Ако не могат да издържат изпитанието, трябва да могат да се оттеглят“.

Тежки неща трябваше да се понасят, призна бившият бившият премиер. „Налагаше се понякога да избираме по- малкото зло. Може би решението за подкрепа на НАТО за възпиране на Милошевич в опитите му да обезлюди Косово, беше от най-трудните“.

Хората имаха респект, но не и страх от мен, каза Костов. „Никого не съм преследвал и санкционирал. Накараха ме на сила да стана лидер на СДС. Аз никога не съм имал желание. Бях си експерт, който се занимава с икономика и иска да помогне на политическата сила със своята експертиза“.

Елитът на комунистическия режим разбира от битки , психически атаки и издевателства върху хората, отбеляза той. „Те знаят как да бранят властта. Бяха политически организирани. Мощното въздействие на медиите, които бяха в техни ръце, също оказваше влияние“

Нямахме представа как се брани една многопартийна демокрация, заяви Иван Костов. „През 1997 година имаше проблясъци в някои хора. През цялото време бяхме по-слаби от посткомунистическата общност, която саботираше прехода, а и все още го прави. Преходът още не е завършил.

Неговият край ще дойде, когато се постигне една от основните ценности на ЕС – върховенството на закона. Ако го няма това върховенство, дори да има многопартийна демокрация, тя се изражда.

Необходимо е гражданското общество да стане по-голямо от посткомунистическата общност“, заяви Иван Костов.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Етo кoи зoдии тpябвa дa игpaят пo- чecтo тoтo, зaщoтo имa шaнc дa cтaнaт милиoнepи- нe пpoпуcкaйтe шaнcoвeтe cи
Next: Второ за деня! Още по-мощно мега-земетресение от 7.5 по рихтер, има жертви

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.