Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Целият свят е вперил очи: Жена твърди, че е известното момиче от снимката, изчезналото през 2007 година
  • Новини

Целият свят е вперил очи: Жена твърди, че е известното момиче от снимката, изчезналото през 2007 година

Иван Димитров Пешев март 28, 2023
julliiaskdasodsaidas.png

Жена от Полша смята, че е изчезналото преди много години момиченце Маделин Маккан. Тя отправи емоционална молба към родителите на изчезналото дете.

21-годишната Джулия Уендъл изпрати съобщение до Кейт и Гери Маккан в първото си интервю, в което твърди, че наистина вярва, че е тяхна дъщеря.

Уендъл, която живее в защитена дом в САЩ, след като била принудена да напусне родната си страна, се подложи на множество ДНК тестове с надеждата да докаже, че тя е Маделин.

Тя казва, че преди това е била игнорирана от правоприлагащите органи, които са пренебрегнали нейните доказателства, пише GlasNews.bg

В интервю жената едва сдържа сълзите си, докато гледа видео на Кейт, която пее на Мадлин, след като твърди, че разпознава гласа от детството си.

Искам да кажа нещо на Кейт Маккан: Слушах песен, която изпяхте на дъщеря си Мадлин. Когато чуя гласа ви от интервюта – имам чувството, че наистина познавам този глас, вашия глас.

Наистина вярвам, че съм Маделин. Искам да кажа, че наистина вярвам, че мога да бъда Маделин, вашата дъщеря, но ако не съм, съм над 100 процента сигурна, че човекът, който ме е малтретирал, е замесен,“ каза Уендъл.

Уендъл също твърди в интервю, че Интерпол и правоприлагащите агенции в три отделни държави са пренебрегнали нейните доказателства, които включват спомени за нападение от предишен заподозрян и съмнения, че собствените ѝ родители са кръвни роднини.

 

„Ако не съм Мадлин Маккан, знам, че мога да отворя този случай отново“, каза Уендъл пред репортер, след като идентифицира предполагаем заподозрян на име Питър.

Жената твърди, че критични доказателства са били пренебрегнати, включително бенки на същите места по тялото ѝ и подобно петънце в окото ѝ, също като това на изчезналото на тригодишна възраст дете, докато е със семейството си на почивка в Португалия през 2007 г.

В момента Уендъл частен детектив и медиум д-р Фиа Йохансон помагат в разследването. Уендъл е получила смъртни заплахи и сексуални съобщения. Йохансон потвърди, че ако ДНК резутатът потвърди, че момичето е британка, те ще се опитат да комуникират с детективите в Португалия относно това, че тя е изчезналото момиче.

Continue Reading

Previous: Родни овцевъди обявиха колко ще струва агнешкото за Великден
Next: Възрастен мъж се натъкна на собствения си гроб, откри защо приятелите му са спрели да го търсят

Последни публикации

  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.