Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Целият свят е вперил очи: Жена твърди, че е известното момиче от снимката, изчезналото през 2007 година
  • Новини

Целият свят е вперил очи: Жена твърди, че е известното момиче от снимката, изчезналото през 2007 година

Иван Димитров Пешев март 28, 2023
julliiaskdasodsaidas.png

Жена от Полша смята, че е изчезналото преди много години момиченце Маделин Маккан. Тя отправи емоционална молба към родителите на изчезналото дете.

21-годишната Джулия Уендъл изпрати съобщение до Кейт и Гери Маккан в първото си интервю, в което твърди, че наистина вярва, че е тяхна дъщеря.

Уендъл, която живее в защитена дом в САЩ, след като била принудена да напусне родната си страна, се подложи на множество ДНК тестове с надеждата да докаже, че тя е Маделин.

Тя казва, че преди това е била игнорирана от правоприлагащите органи, които са пренебрегнали нейните доказателства, пише GlasNews.bg

В интервю жената едва сдържа сълзите си, докато гледа видео на Кейт, която пее на Мадлин, след като твърди, че разпознава гласа от детството си.

Искам да кажа нещо на Кейт Маккан: Слушах песен, която изпяхте на дъщеря си Мадлин. Когато чуя гласа ви от интервюта – имам чувството, че наистина познавам този глас, вашия глас.

Наистина вярвам, че съм Маделин. Искам да кажа, че наистина вярвам, че мога да бъда Маделин, вашата дъщеря, но ако не съм, съм над 100 процента сигурна, че човекът, който ме е малтретирал, е замесен,“ каза Уендъл.

Уендъл също твърди в интервю, че Интерпол и правоприлагащите агенции в три отделни държави са пренебрегнали нейните доказателства, които включват спомени за нападение от предишен заподозрян и съмнения, че собствените ѝ родители са кръвни роднини.

 

„Ако не съм Мадлин Маккан, знам, че мога да отворя този случай отново“, каза Уендъл пред репортер, след като идентифицира предполагаем заподозрян на име Питър.

Жената твърди, че критични доказателства са били пренебрегнати, включително бенки на същите места по тялото ѝ и подобно петънце в окото ѝ, също като това на изчезналото на тригодишна възраст дете, докато е със семейството си на почивка в Португалия през 2007 г.

В момента Уендъл частен детектив и медиум д-р Фиа Йохансон помагат в разследването. Уендъл е получила смъртни заплахи и сексуални съобщения. Йохансон потвърди, че ако ДНК резутатът потвърди, че момичето е британка, те ще се опитат да комуникират с детективите в Португалия относно това, че тя е изчезналото момиче.

Continue Reading

Previous: Родни овцевъди обявиха колко ще струва агнешкото за Великден
Next: Възрастен мъж се натъкна на собствения си гроб, откри защо приятелите му са спрели да го търсят

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.