Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цяла България говори за думите на Нешка Робева: Ако зависеше от мен бих изринала политиците
  • Новини

Цяла България говори за думите на Нешка Робева: Ако зависеше от мен бих изринала политиците

Иван Димитров Пешев декември 28, 2022
neshaskdasodasdas.png

Всичко най-хубаво имам от баща ми и майка ми. Това каза пред Bulgaria ON AIR легендата в художествената ни гимнастика Нешка Робева в студиото на „Денят ON AIR“.

Тя сподели, че си спомня приказките, които баща ѝ е разказвал, когато с брат ѝ са били деца.

„Татко четеше страшно много, но когато ние се прибирахме вечерно време – той ни разказваше приказките, не ги четеше. И другото, което силно помня, е неговото желание да ни покаже красотата на България, на неговия роден край. Аз на 14 години заминах за София, той до моята 10-годишна възраст беше тежко болен“, допълни Робева.

И подчерта, че е забранявала на баща си да посещава състезанията ѝ на по-късен етап.

Не изпускай тези оферти:

„Няма да го забравя как дойде на една тренировка, аз тренирам, дишам тежко, разбира се, защото не можех да издържам това голямо натоварване, но когато той ме видя, се разплака и каза: „Неше, не ти е ли е тежко, бе, тате“, а аз му казах да не стъпва повече там“, посочи Нешка Робева.

А политическата криза у нас коментира така: „Избягвам да гледам Народното събрание, но гледах, когато трябваше да избират правителството на проф. Габровски. Тогава го изгледах цялото. Стана ми обидно за всичко, което се върши вътре.

Стана ми обидно за това, че непрекъснато в устата им е народът, а ние всички добре съзнаваме, че народът изобщо не го интересува, те пресират народа си, те не обичат народа си. Впили са се като някакви пиявици и са безпардонни.“

„Ако зависеше от мен – бих ги изринала, бих ги заличила изобщо. Дори трима души да гласуват за тях, пак ще казват, че народът ги е избрал. Колкото и да обичам народа си, тази омраза, този народ не разбира, че това се прави умишлено. Разделението се насажда и отвън.

Мъчно ми е за този народ, който изначало не е лош, този народ се възпитава от своите държавници. Те трябва да застанат пред народа и да кажат колко струват едни избори, и колко субсидии получават, и от кого го получават“, възмути се тя.

Робева добави, че в една война не може да има победители: „Има черни забрадки, има разрушени животи, има разрушени държави.“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Огромна трагедия! Млад готвач е загиналият в касапницата на Е-79. Трябвало да вземе колежка
Next: Извънредна ситуация със самолет, навлязъл в България от Истанбул

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.