Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Черна вест попари България в изборния ден. Почина един от най-добрите ни певци
  • Новини

Черна вест попари България в изборния ден. Почина един от най-добрите ни певци

Иван Димитров Пешев октомври 2, 2022
eepvaiciasciasic.jpeg

Почина големият български тенор Румен Дойков, съобщиха негови близки в социалните мрежи.

На 71 години си е тръгнал оттук изпълнителят на повече от 50 централни тенорови партии с над 30-годишна кариера на три континента, стана ясно от публикация във фейсбук на музикалния критик Димитър Сотиров.

„Професионалист, приятел и преди всичко Човек! Огласяше години наред пред пълни зали, с участието на оперни величия – колоси – Гена Димитрова, Никола Гюзелев, Николай Гяуров и много, много други големи светила в областта на оперното изкуство у нас“, казват приятели на Румен Дойков.

Тенорът дебютира на сцената на Националната опера и балет в София през 1976 в ролята на Йеник в шест спектакъла на операта „Продадена невеста“ на Сметана.

Не изпускай тези оферти:

След дипломирането си през 1977 става солист на националния ни театър, а първата му роля e Хофман от „Хофманови разкази“ на Офенбах през 1979 г.

За близо 30- годишната си активна творческа кариера Румен Дойков е натрупал солиден репертоар – над 50 централни тенорови партии, сред които емблематични за певеца са ролите на Отело, Радамес, Полион, Манрико, Калаф, Каварадоси, Едгардо, Дон Алваро.

Гастролира с голям успех в различни страни на Европа, в САЩ и Южна Америка самостоятелно и като солист на Националната опера.

Изпълнява почти всичко от лирико-драматичния репертоар – над 50 централни тенорови партии, сред които: Отело, Радамес, Полион, Манрико, Калаф, Каварадоси, Едгардо, Дон Алваро, Херцога, Алфред, Енцо и много други.

През периода 1988-1992 е солист на Белградската опера. Именно в Белград е и неговият дебют в ролята на Радамес от операта „Аида“, който ще окаже съдбоносно влияние в неговия творчески път.

През 1995 г. участва в мегаспектакли „Аида“ на открито в Сао Пауло, Бразилия, а по-късно отново в „Аида“ – Опера на площада – в София.

Още скръбни вести:

След тежко боледуване, тази сутрин почина бившият ген. директор на „Арсенал“ инж. Иван Иванов.

Преди 3 години Иван Иванов бе обявен за Оръжейник на 20 век от Националния комитет за възраждане на отбранителната промишленост в България, повече от десетилетие управлявал днешен “Арсенал”, в качеството си на генерален директор.

Бивш депутат от БСП в 38-то Народно събрание, автор на законопроекта за мажоритарен избор на народните представители.

Иван Иванов бе повече от 10 години член на ВПС на БСП.

Бил е член на парламентарната икономическа комисия и на комисията по национална сигурност в 38-то НС.
Две години е член на ИБ на ВПС на БСП.

През 1997 година по време на януарските събития Иван Иванов бе в състава на втория социалистически кабинет като министър на икономиката.

Последно сбогом казанлъчани могат да си вземат в четвъртък, 6 октомври в Казанлък, съобщи presstv.bg.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: ГЕРБ печели изборите?
Next: Официално! България избра: ГЕРБ печели, ПП, БСП и Слави се провалиха, а ДПС и Възраждане Вижте резултатите

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.