Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Черна вест попари България в изборния ден. Почина един от най-добрите ни певци
  • Новини

Черна вест попари България в изборния ден. Почина един от най-добрите ни певци

Иван Димитров Пешев октомври 2, 2022
eepvaiciasciasic.jpeg

Почина големият български тенор Румен Дойков, съобщиха негови близки в социалните мрежи.

На 71 години си е тръгнал оттук изпълнителят на повече от 50 централни тенорови партии с над 30-годишна кариера на три континента, стана ясно от публикация във фейсбук на музикалния критик Димитър Сотиров.

„Професионалист, приятел и преди всичко Човек! Огласяше години наред пред пълни зали, с участието на оперни величия – колоси – Гена Димитрова, Никола Гюзелев, Николай Гяуров и много, много други големи светила в областта на оперното изкуство у нас“, казват приятели на Румен Дойков.

Тенорът дебютира на сцената на Националната опера и балет в София през 1976 в ролята на Йеник в шест спектакъла на операта „Продадена невеста“ на Сметана.

Не изпускай тези оферти:

След дипломирането си през 1977 става солист на националния ни театър, а първата му роля e Хофман от „Хофманови разкази“ на Офенбах през 1979 г.

За близо 30- годишната си активна творческа кариера Румен Дойков е натрупал солиден репертоар – над 50 централни тенорови партии, сред които емблематични за певеца са ролите на Отело, Радамес, Полион, Манрико, Калаф, Каварадоси, Едгардо, Дон Алваро.

Гастролира с голям успех в различни страни на Европа, в САЩ и Южна Америка самостоятелно и като солист на Националната опера.

Изпълнява почти всичко от лирико-драматичния репертоар – над 50 централни тенорови партии, сред които: Отело, Радамес, Полион, Манрико, Калаф, Каварадоси, Едгардо, Дон Алваро, Херцога, Алфред, Енцо и много други.

През периода 1988-1992 е солист на Белградската опера. Именно в Белград е и неговият дебют в ролята на Радамес от операта „Аида“, който ще окаже съдбоносно влияние в неговия творчески път.

През 1995 г. участва в мегаспектакли „Аида“ на открито в Сао Пауло, Бразилия, а по-късно отново в „Аида“ – Опера на площада – в София.

Още скръбни вести:

След тежко боледуване, тази сутрин почина бившият ген. директор на „Арсенал“ инж. Иван Иванов.

Преди 3 години Иван Иванов бе обявен за Оръжейник на 20 век от Националния комитет за възраждане на отбранителната промишленост в България, повече от десетилетие управлявал днешен “Арсенал”, в качеството си на генерален директор.

Бивш депутат от БСП в 38-то Народно събрание, автор на законопроекта за мажоритарен избор на народните представители.

Иван Иванов бе повече от 10 години член на ВПС на БСП.

Бил е член на парламентарната икономическа комисия и на комисията по национална сигурност в 38-то НС.
Две години е член на ИБ на ВПС на БСП.

През 1997 година по време на януарските събития Иван Иванов бе в състава на втория социалистически кабинет като министър на икономиката.

Последно сбогом казанлъчани могат да си вземат в четвъртък, 6 октомври в Казанлък, съобщи presstv.bg.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: ГЕРБ печели изборите?
Next: Официално! България избра: ГЕРБ печели, ПП, БСП и Слави се провалиха, а ДПС и Възраждане Вижте резултатите

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.