Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Черна прокоба. Ето какво погуби жената на Кръстю Лафазанов
  • Новини

Черна прокоба. Ето какво погуби жената на Кръстю Лафазанов

Иван Димитров Пешев октомври 14, 2022
chenrasproabkaob.jpeg

Внезапно преди близо месец си е отишла съпругата на Кръстю Лафазанов. Черната вест актьорът е пазил в тайна от 24 септември до първата седмица на октомври, когато във фейсбук близките ѝ публикуваха жалейка.

Елена Начева е издъхнала само на 61 години след тежко боледуване. Нейни приятели са в ступор от смъртта ѝ и споделят странни съвпадения около трагедията.

Родената в Бургас Елена всъщност е била съученичка на покойната поетеса Петя Дубарова.

Двете са били близки приятелки от класната стая, преди Дубарова да отнеме живота си, още ненавършила 18, по особено трагичен начин. 42 години след смъртта на талантливата бургазлийка причините за самоубийството ѝ все още не са докрай изяснени.

Не изпускай тези оферти:

Миналата година пък от този свят си тръгна и друга съученичка и приятелка на Петя и Елена – естрадната легенда Ваня Костова. Звездата на обичаната от поколения музикална формация „Тоника“ почина внезапно и неочаквано навръх Гергьовден през 2021 г.

Колегите ѝ бяха в шок от нейната смърт, тъй като преди това тя имала дребни здравословни оплаквания, но не била в никакъв случай в тежко състояние и нищо не подсказвало, че това са последните ѝ земни мигове.

Така внезапно си заминала и съпругата на Кръстю Лафазанов. Нейни съученици споделиха в социалните мрежи, че сякаш прокоба тегне над звездите от тяхното поколение.

Само преди две седмици Елена и Кръстю бяха гости в предаването „На кафе“ на Гала, където анонсираха свой общ комедиен спектакъл и говореха с любов един за друг, споделяйки колко е приятно да работиш рамо до рамо с човека, когото обичаш. По нищо не личеше, че съпругата на комика се е борила с тежко заболяване.

Eлена Начева също беше известна актриса, а именно ВИТИЗ е мястото, където пламва любовта им с Лафазанов. Завършва актьорско майсторство за куклен театър с випуск 1985.

Театралната ѝ кариера започва същата година в ролята на циганката в „Чувалът с картофи“ в Добричкия куклен театър „Дора Габе“. Филмовия си дебют прави през 1988 г. в лентата „Забранено за възрастни“, където играе учителката. От 1998 г. Елена работеше в театър „Ела“ в София, на който беше собственик, в Народния театър и на редица други места.

Заедно с Лафазанов имат две деца. Дъщеря им Елица ги дари с две внучета от съпруга ѝ Радостин. Баткото се роди в средата на 2016 г. и носи името на своя дядо, а по-малката му сестричка – две години по-късно.

От началото:

„Нашата скъпа Елена пое по Небесния път на 24.09.2022г. ️Обичаме те!“, гласи текстът на скръбното съобщение.

Актрисата е родена на 28 юли в град Бургас. Завършила е актьорско майсторство за куклен театър във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, випуск 1985, и работи в Народен театър „Иван Вазов“.

Театралния си дебют прави през 1985 г. в ролята на Циганката в „Чувалът с картофи“ в Добричкия куклен театър „Дора Габе“. Филмовият си дебют прави през 1988 г. във филма „Забранено за възрастни“, където играе учителката.

Запознава се със съпруга си Кръстю Лафазанов във ВИТИЗ. Двамата се женят, когато са в трети курс. Имат син и дъщеря.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно! Камион се вряза в спирка в София, убито е момиче на 19 години
Next: Жена влезе да пазарува в столичен супермаркет, но стана свидетел на нещо много жестоко

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.