Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Черна прокоба. Ето какво погуби жената на Кръстю Лафазанов
  • Новини

Черна прокоба. Ето какво погуби жената на Кръстю Лафазанов

Иван Димитров Пешев октомври 14, 2022
chenrasproabkaob.jpeg

Внезапно преди близо месец си е отишла съпругата на Кръстю Лафазанов. Черната вест актьорът е пазил в тайна от 24 септември до първата седмица на октомври, когато във фейсбук близките ѝ публикуваха жалейка.

Елена Начева е издъхнала само на 61 години след тежко боледуване. Нейни приятели са в ступор от смъртта ѝ и споделят странни съвпадения около трагедията.

Родената в Бургас Елена всъщност е била съученичка на покойната поетеса Петя Дубарова.

Двете са били близки приятелки от класната стая, преди Дубарова да отнеме живота си, още ненавършила 18, по особено трагичен начин. 42 години след смъртта на талантливата бургазлийка причините за самоубийството ѝ все още не са докрай изяснени.

Не изпускай тези оферти:

Миналата година пък от този свят си тръгна и друга съученичка и приятелка на Петя и Елена – естрадната легенда Ваня Костова. Звездата на обичаната от поколения музикална формация „Тоника“ почина внезапно и неочаквано навръх Гергьовден през 2021 г.

Колегите ѝ бяха в шок от нейната смърт, тъй като преди това тя имала дребни здравословни оплаквания, но не била в никакъв случай в тежко състояние и нищо не подсказвало, че това са последните ѝ земни мигове.

Така внезапно си заминала и съпругата на Кръстю Лафазанов. Нейни съученици споделиха в социалните мрежи, че сякаш прокоба тегне над звездите от тяхното поколение.

Само преди две седмици Елена и Кръстю бяха гости в предаването „На кафе“ на Гала, където анонсираха свой общ комедиен спектакъл и говореха с любов един за друг, споделяйки колко е приятно да работиш рамо до рамо с човека, когото обичаш. По нищо не личеше, че съпругата на комика се е борила с тежко заболяване.

Eлена Начева също беше известна актриса, а именно ВИТИЗ е мястото, където пламва любовта им с Лафазанов. Завършва актьорско майсторство за куклен театър с випуск 1985.

Театралната ѝ кариера започва същата година в ролята на циганката в „Чувалът с картофи“ в Добричкия куклен театър „Дора Габе“. Филмовия си дебют прави през 1988 г. в лентата „Забранено за възрастни“, където играе учителката. От 1998 г. Елена работеше в театър „Ела“ в София, на който беше собственик, в Народния театър и на редица други места.

Заедно с Лафазанов имат две деца. Дъщеря им Елица ги дари с две внучета от съпруга ѝ Радостин. Баткото се роди в средата на 2016 г. и носи името на своя дядо, а по-малката му сестричка – две години по-късно.

От началото:

„Нашата скъпа Елена пое по Небесния път на 24.09.2022г. ️Обичаме те!“, гласи текстът на скръбното съобщение.

Актрисата е родена на 28 юли в град Бургас. Завършила е актьорско майсторство за куклен театър във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, випуск 1985, и работи в Народен театър „Иван Вазов“.

Театралния си дебют прави през 1985 г. в ролята на Циганката в „Чувалът с картофи“ в Добричкия куклен театър „Дора Габе“. Филмовият си дебют прави през 1988 г. във филма „Забранено за възрастни“, където играе учителката.

Запознава се със съпруга си Кръстю Лафазанов във ВИТИЗ. Двамата се женят, когато са в трети курс. Имат син и дъщеря.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно! Камион се вряза в спирка в София, убито е момиче на 19 години
Next: Жена влезе да пазарува в столичен супермаркет, но стана свидетел на нещо много жестоко

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.