Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Черна събота! Тежка касапница край Дулово, има много загинали
  • Новини

Черна събота! Тежка касапница край Дулово, има много загинали

Иван Димитров Пешев октомври 8, 2022
staostoasltas.jpg

Трима души са загинали при катастрофа близо до село Руйно, община Дулово, съобщиха от областната дирекция на МВР-Силистра. Произшествието е станало рано сутринта около часа.

Лек автомобил, в който са пътували петима, е излязъл от пътя след като шофьорът изпуска завой и преобръща колата няколко пъти.

Загинали са шофьорът на автомобила – на 39 години, и двама мъже – на 22 и 30 години.

Седемнайсетгодишно момче е настанено в местната болница, а друг 20-годишен пътник е прегледан и освободен за домашно лечение.

Не изпускай тези оферти:

През изминалото денонощие в страната са станали 28 катастрофи, при които един човек е загинал, а 35 са пострадали, съобщиха по-рано от МВР. В София са регистрирани пет тежки инцидента и 28 леки, при които няма жертви, но има петима пострадали.

Главният прокурор Иван Гешев коментира инцидента:

„Поредни три жертви на войната по пътищата. Млади хора, които губим без време. Представителите на всички отговорни институции сме длъжни да сложим заедно край на тази черна статистика. Времето на намеренията изтече, нужни са спешни действия!“, написа той в Туитър.

Още криминални:

Запалиха колата на регистратора на коли, който нападна полицай пред КАТ във Враца, предаде BulNews.

Припомняме, че преди около месец И. М. скочи на униформен пред сградата на „Пътна полиция“ в града под Околчица. До разпрата между полицая и регистратора на коли се стигна след направена забележка от страна на служителя на реда, тъй като мъжът нарушавал обществения ред.

В 2.50 часа тази нощ, в районното управление на Враца било получено съобщение за горящ лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с врачанска регистрация. Обадилият се заявил, че возилото е паркирано на улица „Чудна“ в квартал „Бистрец“.

Веднага след сигнала към адреса бил изпратен екип пожарникари, който загасил пламъците. Вследствие на огъня обаче предната част на колата е изгоряла напълно.

По случая е образувано досъдебно производство по чл.330 ал.1 от НК.

Още криминални:

Тежка катастрофа е станала вчера на пътя за Оряхово, пише BulNews. Инцидентът е между селата Мраморен и Баница, в посока Борован.

До удара се е стигнало след като около 45-годишна жена с джип „Тойота“ RAV-4 тръгнала да изпреварва ТИР и движещия се пред нея служебен „Фолксваген“ с русенска регистрация. Тя пътувала с майка си и двете си деца – момиче и момче.

Шофьорът на джипа, движещ се пред нея, също тръгнал да изпреварва камиона, като не видял, че колата зад него предприема същото действие, което довело до зверски удар.

Вследствие на сблъсъка жената загубила контрол над управлението и се завъртяла на пътя няколко пъти, след което джипът паднал в дере вдясно и се обърнал по таван.

„Фолксваген“-ът също излетял от пътя и се спрял на метри от „Тойота“-та. Истинско чудо е, че возилата не са паднали в близката дълбока пропаст и няма сериозно пострадали хора.

На мястото са пристигнали два екипа на пожарната, две линейки и патрул на полицията. „Тойота“-та била толкова смазана, че се наложило огнеборци да режат ламарини и да вадят хората изпод тях. Те са били прегледани от медиците и са отказали да бъдат транспортирани във врачанската болница за допълнителни изследвания. Малко след инцидента пристигнаха и близки на жената, които да ги да ги закарат до града.

И двамата водачи за изпробвани за употреба на алкохол, като резултатите са отрицателни.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Шеф на белодробна болница във Враца избухна за мистериозните следи в небето
Next: Млада красавица разстреля с 6 куршума новозабогатял млад адвокат

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.