В последните дни в България се забелязва нарастваща паника заради следите в небето, които самолетите оставят. Много хора се боят, че ни пръскат с някакви вещества, наричайки явлението кемтрейлс.
По този повод д-р Костадин Шахов, директор на Белодробната болница във Враца, направи важно обръщение.
„ПОНЕЖЕ МИ ОМРЪЗНА ДА ЧЕТА ГЛУПОСТИ……
„Следите, които виждаме, които наподобяват текстурата на облаци, се получават в резултат от издигането на влажен и топъл въздух. Когато се издигне, въздухът се охлажда и достига температурата на околната среда на съответната височина.
При достигане на точката на оросяване (температурата, при която водните пари във въздуха се превръщат във водни капки), във въздуха се образуват тези бели следи, които сме свикнали да виждаме след преминаването на самолет.
Не изпускай тези оферти:
С най-прости думи, белите следи, оставащи след самолета, са облаци. Когато самолетите летят на голяма надморска височина, реактивните двигатели отделят изключително горещ въздух и водни пари, заедно с други частици от изгорели газове, като въглероден диоксид. Замислете се как от ауспуха на автомобила излиза пара при по-студено време – същият процес.
Повечето самолети летят на височини над 10 000 метра над морското равнище, където температурите варират между -20°C и -40°C.
Ниските температури и ниското налягане на тази височина водят до образуване на видими ледени кристали. Те бързо се разпръсват във въздуха заради вятъра и поради тази причина следите изчезват бързо след преминаването на самолета.
П.С. Спокойно, не ни пръскат с Ковид“.
Още:
Сляпото отричане на определени неща не води до смислен диалог
Кемтрейлс по някаква причина се превърна отново в тема на разговор. От време навреме – било то просто ей така, заради ковид, заради 5G мрежите, или заради войната в Украйна сега, тази дискусия успява по някакъв начин да прокара пътя си от краищата на най-големите конспирации до широкото публично пространство.
Колкото и еднообразни да са аргументите „за” и „против”, колкото и глупаво на пръв поглед да звучи съществуването на глобален заговор, изпълнителите на който пръскат атмосферата ни с различни химикали – откъдето и идва терминът: Chemical Trails, chemtrail. – темата е тук и в идните дни няма да стане по-непопулярна.
И макар медийното внимание към нея да подклажда огъня още повече, редно е да се изчистят някои дефиниции, някои неточности, заблуди и грешки в човешката психика.
„Кемтрейлс” официално е обявено за теория на конспирацията. В това обаче има няколко проблема още на пръв поглед.
Първо в модерния свят за мнозина терминът „официално” означава, че идва от някой с авторитет, на когото те обаче не вярват. Загубата на доверието в авторитетите и в държавата като цяло е характерна за епохата, в която живеем и тя не е безпричинна, а има своите рационални и разумни обяснения.
Второ самият термин „теория на конспирациите” е меко казано несъстоятелен и придобил странно място в медийното пространство. Точно затова ще започнем от дефиницията и историята на това словосъчетание.
Казано на кратко прозиходът на термина „Теория на конспирациите” може да се проследи до 60-те години на миналия век и основно с публичния разстрел на един от най-спорните американски президенти Джон Ф. Кенеди. Тогава мнозина изтъкват, че убийството не може да е извършено от 1 човек – задържаният и впоследствие осъден, но застрелян 2 дни по-късно Лий Харви Осуалд и загатват за държавен заговор, свързан с някои от политиките на държавния глава.
Излиза официален доклад от правителството в САЩ – Комисията Уорън, който обяснява точно как се е случил атентата, кой е извършителят и как го е направил, но мнозина продължават да не вярват. По темата е говорено и писано много от 1963 г. досега. Няма смисъл да повтаряме едно и също, но основното е, че тъкмо в този период службите започват да прокарват термина „теория на конспирациите” в публичното пространство чрез медиите и постепенно, но последователно, с помощта на „Прозореца на Овертон”, значението му бива променено.
От заговор за извършване на нещо тайно, без публичното знание – до измишльотина на болни мозъци, които нямат какво друго да правят и сътворяват приказки, с които да се изтъкнат колко добре запознати са.
И докато за втората дефиниция, която мнозина в обществото вече приемат за нормална, има и някаква психологическа логика, то няма да забравим да припомним редицата „конспирации”, които в годините се оказаха абсолютно реални.
Такава например е идеята, че правителството в САЩ е използвало халюциногени в експерименти с хора. Проектът се нарича MK-ULTRA, съвсем не се изчерпва с такива „безобидни експерименти“, а документи за съществуването му могат да бъдат открити публично в цялото интернет пространство.
Друг пример е конспирацията, че правителствата по света следят хората през интернет. Ако нямате къса памет ще си спомните за Едуард Сноудън, който преди 10-ина години разкри именно това. Но да прекъснем до тук.
Психологическата логика за вярването в „конспирации” е сравнително изяснена и може да се сбие до едно изречение. „Слабият ум опитва да намери причина за нещо, което не разбира, като го отдава на таен заговор, за да смята себе си за по-силен и по-запознат”. Това е вярно в много от случаите, но не винаги.
Понятието „теория на конспирациите” се затвърди и с трагичния случай от 11 септември 2001 г., когато съборени бяха кулите близнаци в Ню Йорк и прилежащата до тях Сграда 7, защото аналогично с атентата срещу Кенеди и до днес има хора, които не вярват на официалния доклад след случилото се.
Точно по това време започва и „първата вълна” на „Кемтрейлс”. Фото и видеотехниката става все по-достъпна в ранните 2000-ни години и на практика всеки, който пожелае, може да се сдобие с камера и да прави клипове.
Колкото повече хора имат достъп до тази технология, толкова по-голям е шансът някои от тях да бъдат от категорията, описана в психологическите причини за вярването в „конспирации” по-горе. Това обаче не би следвало да означава, че всеки, който вярва в кемтрейлс, е идиот.