Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Чудото на живота: След 115 часа спасиха бременна жена и 7-годишната ѝ дъщеричка
  • Новини

Чудото на живота: След 115 часа спасиха бременна жена и 7-годишната ѝ дъщеричка

Иван Димитров Пешев февруари 11, 2023
trasiraskdasdlasd.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Благодарение на усилията на близо 100-те хиляди доброволци и спасители от Турция и чужбина продължават да се случват чудеса вече пето денонощие. В Сирия изпод развалините бяха извадени трима души, а в Турция беше спасена бременна жена и 7-годишната ѝ дъщеричка.

Жената и момичето са оцелели по бетонните отломки 115 часа след първия трус в Газиантеп. Макар и в тежко състояние, те са настанени в болница. Според спасителите шансовете за още оцелели след пет денонощия в студа вече клонят към нула. Помощта от света вече е предимно от храни, медикаменти и медицински екипи в помощ на оцелелите.

“Без шум и фанфари се включваме към международната помощ, със знанията и опита, които нашите лекари притежават. Има достатъчно опит и познания да помогнат много за физическото и психическото оцеляване на пострадалите”, каза Хуан Карлос, началник на медицинската бригада на Куба.

Според турските здравни власти, в болниците има около 260 оцелели деца, чийто родители са неизвестни.

Австрийски и германски спасители се оттеглят от спасителните операции в Турция, съобщиха агенциите.

Австрийската армия прекратява временно участието си от съображения за сигурност. „Наблюдава се нарастващо ниво на агресия между турски групировки“, каза пред агенция АПА подполковник Пиер Кугелвайс от австрийските въоръжени сили. По думите му има съобщения за стрелба.

В турския окръг Хатай от вторник има разположени 82 австрийски военнослужещи, които помагат в спасителните действия, каза подполковникът. Те остават на място и са готови за нови мисии, щом обстановката се подобри, посочи той.

„Срещу нас австрийците не е имало нападение. Всички сме добре“, заяви Кугелвайс. „Бихме искали да продължим да помагаме, но обстоятелствата са такива, каквито са.“

Германската Федерална служба за техническа помощ (германската аварийно-спасителна служба) и германският клон на хуманитарната организация Международна консултативна група за издирване и спасяване към ООН (ИСАР) също прекратяват временно спасителните си операции в пострадалия от земетресението турски окръг Хатай от съображения за сигурност, предаде ДПА.

През последните часове положението със сигурността в южния окръг Хатай се е влошило, съобщиха организациите днес. Спасително-издирвателните екипи засега остават в съвместния базов лагер в град Къръкхан. Ако има конкретни данни, че някой може да бъде спасен жив, те ще отидат на мястото, заяви говорител на Федералната служба за техническа помощ.

Службата и ИСАР отдават напрегнатата обстановка наред с другото на „недостига на храна и проблемите с водоснабдяването в зоната на земетресението“.

„Вижда се, че скръбта лека-полека отстъпва място на гнева“, каза Стивън Байер, ръководител „Операции“ в ИСАР.

Говорител в централата на Федералната служба за техническа помощ в Бон съобщи за „бурни сцени“ и добави, че сигурността на доброволците трябва да бъде взета предвид. (БТА)

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: В Гърция спират да купуват млечни продукти заради високите цени
Next: Тежка съдба! Пенсионер, изгонен от сестри, разплака България: Ще спя ей там, в тъмното!

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.