Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Чудото на живота: След 115 часа спасиха бременна жена и 7-годишната ѝ дъщеричка
  • Новини

Чудото на живота: След 115 часа спасиха бременна жена и 7-годишната ѝ дъщеричка

Иван Димитров Пешев февруари 11, 2023
trasiraskdasdlasd.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Благодарение на усилията на близо 100-те хиляди доброволци и спасители от Турция и чужбина продължават да се случват чудеса вече пето денонощие. В Сирия изпод развалините бяха извадени трима души, а в Турция беше спасена бременна жена и 7-годишната ѝ дъщеричка.

Жената и момичето са оцелели по бетонните отломки 115 часа след първия трус в Газиантеп. Макар и в тежко състояние, те са настанени в болница. Според спасителите шансовете за още оцелели след пет денонощия в студа вече клонят към нула. Помощта от света вече е предимно от храни, медикаменти и медицински екипи в помощ на оцелелите.

“Без шум и фанфари се включваме към международната помощ, със знанията и опита, които нашите лекари притежават. Има достатъчно опит и познания да помогнат много за физическото и психическото оцеляване на пострадалите”, каза Хуан Карлос, началник на медицинската бригада на Куба.

Според турските здравни власти, в болниците има около 260 оцелели деца, чийто родители са неизвестни.

Австрийски и германски спасители се оттеглят от спасителните операции в Турция, съобщиха агенциите.

Австрийската армия прекратява временно участието си от съображения за сигурност. „Наблюдава се нарастващо ниво на агресия между турски групировки“, каза пред агенция АПА подполковник Пиер Кугелвайс от австрийските въоръжени сили. По думите му има съобщения за стрелба.

В турския окръг Хатай от вторник има разположени 82 австрийски военнослужещи, които помагат в спасителните действия, каза подполковникът. Те остават на място и са готови за нови мисии, щом обстановката се подобри, посочи той.

„Срещу нас австрийците не е имало нападение. Всички сме добре“, заяви Кугелвайс. „Бихме искали да продължим да помагаме, но обстоятелствата са такива, каквито са.“

Германската Федерална служба за техническа помощ (германската аварийно-спасителна служба) и германският клон на хуманитарната организация Международна консултативна група за издирване и спасяване към ООН (ИСАР) също прекратяват временно спасителните си операции в пострадалия от земетресението турски окръг Хатай от съображения за сигурност, предаде ДПА.

През последните часове положението със сигурността в южния окръг Хатай се е влошило, съобщиха организациите днес. Спасително-издирвателните екипи засега остават в съвместния базов лагер в град Къръкхан. Ако има конкретни данни, че някой може да бъде спасен жив, те ще отидат на мястото, заяви говорител на Федералната служба за техническа помощ.

Службата и ИСАР отдават напрегнатата обстановка наред с другото на „недостига на храна и проблемите с водоснабдяването в зоната на земетресението“.

„Вижда се, че скръбта лека-полека отстъпва място на гнева“, каза Стивън Байер, ръководител „Операции“ в ИСАР.

Говорител в централата на Федералната служба за техническа помощ в Бон съобщи за „бурни сцени“ и добави, че сигурността на доброволците трябва да бъде взета предвид. (БТА)

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: В Гърция спират да купуват млечни продукти заради високите цени
Next: Тежка съдба! Пенсионер, изгонен от сестри, разплака България: Ще спя ей там, в тъмното!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.