Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Чудо: Жена оздравя, след като посети БГ манастир и написа писмо
  • Новини

Чудо: Жена оздравя, след като посети БГ манастир и написа писмо

Иван Димитров Пешев октомври 4, 2022
chausdaosdozdozv.jpg

Чудо се случи с болна жена, която посетила родния манастир. Самата тя написа писмо до игумена на Светата обител, за да го уведоми за Божията сила, която витае в него.

Чудо с поклонничка от Дупница в Гигинския манастир, наречен на Светите безсребреници и лечители Козма и Дамян

Отец Никанор донесе писмото и го показа в сутрешния блок на БТВ като направи коментар, че подобно чудо е наистина велико и заслужава внимание.

Жената се казва Стефка Ст. Александрова и живее в едно село до Дупница.

Не изпускай тези оферти:

От местния храм “Свети Георги Победоносец” е организирано посещение до Гигинския манастир, който носи името на двамата братя лечители и безсребреници Козма и Дамян.

Жената била сред поклонниците.

Когато влязла в манастирската църква, Стефка останала изключително впечатлена от красотата на стенописите и иконите.

Разглеждайки светите образи, поклонничката се изморила и седнала, за да слуша службата, която се извършвала в църквата, научихме от rumiborisova.com.

В един момент закрила лицето си с ръце и усетила как някой я хванал за рамото.

Стефка се стреснала и скоростно отворила очи. Около нея нямало никой.

Помислила си, че така й се е сторило.

Вечерта се прибрала вкъщи, а на следваща сутрин станала както обикновено. Но тогава разбрала, че е станало истинското чудо.
Това е писмото на Стефка, с което уведомява игумена за станалото с нея неочаквано чудо

От години Стефка има артроза в напреднал стадий. Освен болките, тя не може да движи едната си ръка. Освен това, не може да стъпва с единия си крак с цялото му ходило на земята.

Когато се събудила сутринта след поклонението, Стефка разбрала, че може свободно да движи и двете си ръце и да стъпва спокойно с цяло стъпало.

Взела една кърпа и решила да я изтупа, за да провери дали наистина костите й са добре.

Всичко било наред.

Писмото на Стефка е получено в манастира и е разпространено чрез медиите, за да знаят повече хора, че Божиите чудеса се случват и когато човек най-малко ги очаква.

Посетете и вие Гигинския манастир, защото следващото чудо в Светата обител може да се случи именно на вас!

Още за църква:

В чепеларското село Забърдо бе поставен основен камък за построяването на храм „Свети Георги Победоносец“. Богослужението отслужи викарият на пловдивския митрополит Знеполски епископ Арсений, в съслужение със свещеници от Смолянско и Пловдив.

Викарият призова хората да не се мразят, да се уважават, с любов и труд да обединяват усилията си, какъвто пример е строежа на новия храм.

„ Ако 10 % от политиците изпълнят това, което епископа казва: да се уважават, да обединяват усилията си, а не да се мразят, страната ни ще се промени.

А не вечерта след края на изборния ден да изключваме телевизорите, защото ни омръзна да казват как всички са победители, а всъщност народа не иска никой от тях“, коментира кметът на Забърдо Валентин Черпоков.

Идеята за построяването на новата църква в Забърдо е от 2012 г. и е на бизнесмена Юри Ангелов, който е и основен ктитор на храма. В селото сега само само параклис, посветен на Света Богородица.

Новата църква ще бъде построена в центъра на селото, срещу кметството.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Благо Георгиев се е разделил с момичето, за което се ожени
Next: Гергана Стоянова: Глоба, който не гласува

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.