Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Чудо: Жена оздравя, след като посети БГ манастир и написа писмо
  • Новини

Чудо: Жена оздравя, след като посети БГ манастир и написа писмо

Иван Димитров Пешев октомври 4, 2022
chausdaosdozdozv.jpg

Чудо се случи с болна жена, която посетила родния манастир. Самата тя написа писмо до игумена на Светата обител, за да го уведоми за Божията сила, която витае в него.

Чудо с поклонничка от Дупница в Гигинския манастир, наречен на Светите безсребреници и лечители Козма и Дамян

Отец Никанор донесе писмото и го показа в сутрешния блок на БТВ като направи коментар, че подобно чудо е наистина велико и заслужава внимание.

Жената се казва Стефка Ст. Александрова и живее в едно село до Дупница.

Не изпускай тези оферти:

От местния храм “Свети Георги Победоносец” е организирано посещение до Гигинския манастир, който носи името на двамата братя лечители и безсребреници Козма и Дамян.

Жената била сред поклонниците.

Когато влязла в манастирската църква, Стефка останала изключително впечатлена от красотата на стенописите и иконите.

Разглеждайки светите образи, поклонничката се изморила и седнала, за да слуша службата, която се извършвала в църквата, научихме от rumiborisova.com.

В един момент закрила лицето си с ръце и усетила как някой я хванал за рамото.

Стефка се стреснала и скоростно отворила очи. Около нея нямало никой.

Помислила си, че така й се е сторило.

Вечерта се прибрала вкъщи, а на следваща сутрин станала както обикновено. Но тогава разбрала, че е станало истинското чудо.
Това е писмото на Стефка, с което уведомява игумена за станалото с нея неочаквано чудо

От години Стефка има артроза в напреднал стадий. Освен болките, тя не може да движи едната си ръка. Освен това, не може да стъпва с единия си крак с цялото му ходило на земята.

Когато се събудила сутринта след поклонението, Стефка разбрала, че може свободно да движи и двете си ръце и да стъпва спокойно с цяло стъпало.

Взела една кърпа и решила да я изтупа, за да провери дали наистина костите й са добре.

Всичко било наред.

Писмото на Стефка е получено в манастира и е разпространено чрез медиите, за да знаят повече хора, че Божиите чудеса се случват и когато човек най-малко ги очаква.

Посетете и вие Гигинския манастир, защото следващото чудо в Светата обител може да се случи именно на вас!

Още за църква:

В чепеларското село Забърдо бе поставен основен камък за построяването на храм „Свети Георги Победоносец“. Богослужението отслужи викарият на пловдивския митрополит Знеполски епископ Арсений, в съслужение със свещеници от Смолянско и Пловдив.

Викарият призова хората да не се мразят, да се уважават, с любов и труд да обединяват усилията си, какъвто пример е строежа на новия храм.

„ Ако 10 % от политиците изпълнят това, което епископа казва: да се уважават, да обединяват усилията си, а не да се мразят, страната ни ще се промени.

А не вечерта след края на изборния ден да изключваме телевизорите, защото ни омръзна да казват как всички са победители, а всъщност народа не иска никой от тях“, коментира кметът на Забърдо Валентин Черпоков.

Идеята за построяването на новата църква в Забърдо е от 2012 г. и е на бизнесмена Юри Ангелов, който е и основен ктитор на храма. В селото сега само само параклис, посветен на Света Богородица.

Новата църква ще бъде построена в центъра на селото, срещу кметството.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Благо Георгиев се е разделил с момичето, за което се ожени
Next: Гергана Стоянова: Глоба, който не гласува

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.