Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Чудо! Световен гигант налива още милиони в наш град
  • Новини

Чудо! Световен гигант налива още милиони в наш град

Иван Димитров Пешев април 19, 2024
casdvdfsbfgbfnghnhgmjh.png

„Джей Ди И Пийтс“ (JDE Peets), един от световните лидери в производството на кафе и чай, обяви значителното разширяване на оперативния капацитет на завода за кафе в Костинброд с инвестиция от 5 млн. евро, насочена към повишаване на капацитета за печене и опаковане.

Този стратегически ход подчертава ангажимента на компанията да отговори на нарастващото потребителско търсене, въвеждайки ефективност, устойчивост и иновации, подчертават от „Джей Ди И Пийтс“.

 

През 2024 г. заводът за кафе очаква забележително увеличение на производствената продукция с 25 процента.

Предприятието обслужва 18 пазара, включително България, Румъния, Унгария, Нидерландия, Гърция, Турция, Италия, Испания, Украйна, Франция, Германия, Чехия, Полша, Прибалтика, Австрия и Великобритания. То предлага широка гама от 85 крайни продукта от 20 сорта кафе.

Понастоящем разполага с екип от почти 100 служители, а 10 нови работни позиции бяха открити като част от усилията за разширяване на дейността, което допълнително увеличава възможностите за заетост и икономическият растеж в региона.

Заводът за кафе в Костинброд успешно намалява въглеродните емисии на пекарната си с 16 процента, а емисиите на азотен оксид – с повече от 60 процента. Освен това, постигнатото намаление на въглеродни емисии възлиза на 350-430 тона годишно, което допринася за глобалните усилия за борба с изменението на климата.

Едно от ключовите технологични постижения и въведените устойчиви практики включва инсталирането на 820 слънчеви панела на покрива на завода. По този начин ефективно се използва слънчевата енергия за задоволяване на 12 процента от общите му енергийни нужди и се намалява зависимостта от невъзобновяеми енергийни източници.

Също така заводът използва енергия от 100 процента възобновяеми източници, като допълнително намалява своя екологичен отпечатък и насърчава по-зелено бъдеще. Подчертавайки своята отдаденост на грижата за околната среда, компанията отбелязва значим етап, като генерира нулеви отпадъци за депониране.

Освен това заводът въвежда нов тип термично доизгаряне с вградено високоефективно оползотворяване на топлината. Тази иновация не само осигурява надеждно унищожаване на миризми, но и увеличава максимално енергийната ефективност чрез оползотворяване на отпадната топлина за производствена употреба.

С фокус върху намаляването на енергийното потребление, компанията минимизира загубите на енергия чрез усъвършенствана изолация, вградена в системата за печене.

Като стратегическа стъпка към повишаване на екологичната устойчивост, компанията залага на висококачествена система за пречистване на газовете за новата си пещ, която превъзхожда традиционните методи на каталитично доизгаряне. Това решение подчертава ангажимента на завода да сведе до минимум въглеродния си отпечатък.

За да отбележи събитието, „Джей Ди И Пийтс“ покани посланика на САЩ Кенет Мертен, посланика на Нидерландия Симон ван дер Бург, кмета на Костинброд Трайко Младенов и изпълнителния директор на Българска агенция за инвестиции (БАИ) Мила Ненова на обиколка на съоръженията, заедно с избрани ръководители на компанията и други членове на българската дипломатическа и бизнес общност.

Материалът Чудо! Световен гигант налива още милиони в наш град е публикуван за пръв път на Action-NewsBG.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Джеки Чан лиши от наследство сина си – ето защо
Next: Как обикновен чорап ще спаси ябълково дърво от листни въшки и мравки: направете го така – и няма да са необходими химикали

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.