Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Чудо! Световен гигант налива още милиони в наш град
  • Новини

Чудо! Световен гигант налива още милиони в наш град

Иван Димитров Пешев април 19, 2024
casdvdfsbfgbfnghnhgmjh.png

„Джей Ди И Пийтс“ (JDE Peets), един от световните лидери в производството на кафе и чай, обяви значителното разширяване на оперативния капацитет на завода за кафе в Костинброд с инвестиция от 5 млн. евро, насочена към повишаване на капацитета за печене и опаковане.

Този стратегически ход подчертава ангажимента на компанията да отговори на нарастващото потребителско търсене, въвеждайки ефективност, устойчивост и иновации, подчертават от „Джей Ди И Пийтс“.

 

През 2024 г. заводът за кафе очаква забележително увеличение на производствената продукция с 25 процента.

Предприятието обслужва 18 пазара, включително България, Румъния, Унгария, Нидерландия, Гърция, Турция, Италия, Испания, Украйна, Франция, Германия, Чехия, Полша, Прибалтика, Австрия и Великобритания. То предлага широка гама от 85 крайни продукта от 20 сорта кафе.

Понастоящем разполага с екип от почти 100 служители, а 10 нови работни позиции бяха открити като част от усилията за разширяване на дейността, което допълнително увеличава възможностите за заетост и икономическият растеж в региона.

Заводът за кафе в Костинброд успешно намалява въглеродните емисии на пекарната си с 16 процента, а емисиите на азотен оксид – с повече от 60 процента. Освен това, постигнатото намаление на въглеродни емисии възлиза на 350-430 тона годишно, което допринася за глобалните усилия за борба с изменението на климата.

Едно от ключовите технологични постижения и въведените устойчиви практики включва инсталирането на 820 слънчеви панела на покрива на завода. По този начин ефективно се използва слънчевата енергия за задоволяване на 12 процента от общите му енергийни нужди и се намалява зависимостта от невъзобновяеми енергийни източници.

Също така заводът използва енергия от 100 процента възобновяеми източници, като допълнително намалява своя екологичен отпечатък и насърчава по-зелено бъдеще. Подчертавайки своята отдаденост на грижата за околната среда, компанията отбелязва значим етап, като генерира нулеви отпадъци за депониране.

Освен това заводът въвежда нов тип термично доизгаряне с вградено високоефективно оползотворяване на топлината. Тази иновация не само осигурява надеждно унищожаване на миризми, но и увеличава максимално енергийната ефективност чрез оползотворяване на отпадната топлина за производствена употреба.

С фокус върху намаляването на енергийното потребление, компанията минимизира загубите на енергия чрез усъвършенствана изолация, вградена в системата за печене.

Като стратегическа стъпка към повишаване на екологичната устойчивост, компанията залага на висококачествена система за пречистване на газовете за новата си пещ, която превъзхожда традиционните методи на каталитично доизгаряне. Това решение подчертава ангажимента на завода да сведе до минимум въглеродния си отпечатък.

За да отбележи събитието, „Джей Ди И Пийтс“ покани посланика на САЩ Кенет Мертен, посланика на Нидерландия Симон ван дер Бург, кмета на Костинброд Трайко Младенов и изпълнителния директор на Българска агенция за инвестиции (БАИ) Мила Ненова на обиколка на съоръженията, заедно с избрани ръководители на компанията и други членове на българската дипломатическа и бизнес общност.

Материалът Чудо! Световен гигант налива още милиони в наш град е публикуван за пръв път на Action-NewsBG.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Джеки Чан лиши от наследство сина си – ето защо
Next: Как обикновен чорап ще спаси ябълково дърво от листни въшки и мравки: направете го така – и няма да са необходими химикали

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.