Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Чудо сред гробището Хатай! Вадят семейство българи живи! Още
  • Новини

Чудо сред гробището Хатай! Вадят семейство българи живи! Още

Иван Димитров Пешев февруари 10, 2023
hattataistkasodas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Семейство български изселници е било спасено в област Хатай, Турция.

Това съобщиха спасители, предаде Нова тв.

Спасените са съпрузите Тургай Кьор и Хатидже Кьор, както и двете им деца. Те са били затрупани от рухналата при труса къща, в която живеели, в село Йешил Язъ, на седем километра от град Самандаг (окръг Хатай), съобщи днес кметът на Самандаг Рефик Ерйълмаз.

Тургай Кьор и Хатидже Кьор са с двойно гражданство – българско и турско.

Те са преселници от Бургас.

Повече от 20 хил. души са загинали при земетресението в Турция и Сирия досега, предава „Гардиън“, като се позовава на последната публикувана информация от Дирекцията за управление при бедствия и извънредни ситуации (АФАД).

АФАД заявява, че броят на загиналите в Турция вече е 17 134 души. По-рано днес турският президент Реджеп Тайип Ердоган обяви, че загиналите в страната му са 16 546 души.

Държавните медии в Сирия съобщават, че броят на загиналите в контролираните от правителството райони е нараснал от 1262 на 1347 души.

По-рано групата за гражданска защита „Белите каски“ съобщи, че в контролираните от бунтовниците райони в северозападната част на страната са загинали 1 930 души. Така общият брой на загиналите и в двете страни достигаа 20 411 души.

Експерти посочват, че се очаква броят на жертвите да продължи да нараства през следващите дни.

Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш призова Съвета за сигурност да разреши откриването на нови трансгранични пунктове за хуманитарна помощ между Турция и Сирия, за да се достави помощта на ООН за жертвите на земетресението.

Около 4 млн. души, които живеят в контролираните от бунтовниците райони в Северозападна Сирия, разчитат на хуманитарна помощ, транспортирана през единствения пропускателен пункт Баб ал-Хава в рамките на трансгранична операция за оказване на помощ, разрешена от Съвета за сигурност на ООН преди почти десет години.

„Това е момент на единство, не е момент за политизиране или разделяне, но е очевидно, че се нуждаем от масирана подкрепа“, заяви Гутериш пред репортери.

„Разбира се, ще бъда много щастлив, ако Съветът за сигурност успее да постигне консенсус, за да разреши използването на повече пропускателни пунктове, тъй като трябва да увеличим и капацитета си за провеждане на операции по напречната линия в Идлиб от Дамаск“, допълва той.

През 2014 г. Съветът за сигурност на ООН разреши четири трансгранични пункта за оказване на помощ на турско-сирийската граница, но до 2020 г. техният брой намаля до само един поради противопоставянето на Дамаск и Москва, които разглеждат мярката като нарушение на суверенитета на Сирия.

Междувременно Световната банка обяви помощ от 1,78 млрд. долара за Турция, за да подпомогне възстановяването на страната след мощното земетресение, което удари и съседна Сирия. „Осигуряваме незабавна помощ и подготвяме бърза оценка на спешните и огромни нужди на място“, каза президентът на Световната банка Дейвид Малпас в изявление.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Късче от душата си: Дядо Рачо дари 7 лева от пенсията си за пострадалите от земетресенията! Герой!
Next: Родители зарязаха 3-годишно дете само във Варна, шофьор реагира бързо

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.