Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Чудо сред гробището Хатай! Вадят семейство българи живи! Още
  • Новини

Чудо сред гробището Хатай! Вадят семейство българи живи! Още

Иван Димитров Пешев февруари 10, 2023
hattataistkasodas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Семейство български изселници е било спасено в област Хатай, Турция.

Това съобщиха спасители, предаде Нова тв.

Спасените са съпрузите Тургай Кьор и Хатидже Кьор, както и двете им деца. Те са били затрупани от рухналата при труса къща, в която живеели, в село Йешил Язъ, на седем километра от град Самандаг (окръг Хатай), съобщи днес кметът на Самандаг Рефик Ерйълмаз.

Тургай Кьор и Хатидже Кьор са с двойно гражданство – българско и турско.

Те са преселници от Бургас.

Повече от 20 хил. души са загинали при земетресението в Турция и Сирия досега, предава „Гардиън“, като се позовава на последната публикувана информация от Дирекцията за управление при бедствия и извънредни ситуации (АФАД).

АФАД заявява, че броят на загиналите в Турция вече е 17 134 души. По-рано днес турският президент Реджеп Тайип Ердоган обяви, че загиналите в страната му са 16 546 души.

Държавните медии в Сирия съобщават, че броят на загиналите в контролираните от правителството райони е нараснал от 1262 на 1347 души.

По-рано групата за гражданска защита „Белите каски“ съобщи, че в контролираните от бунтовниците райони в северозападната част на страната са загинали 1 930 души. Така общият брой на загиналите и в двете страни достигаа 20 411 души.

Експерти посочват, че се очаква броят на жертвите да продължи да нараства през следващите дни.

Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш призова Съвета за сигурност да разреши откриването на нови трансгранични пунктове за хуманитарна помощ между Турция и Сирия, за да се достави помощта на ООН за жертвите на земетресението.

Около 4 млн. души, които живеят в контролираните от бунтовниците райони в Северозападна Сирия, разчитат на хуманитарна помощ, транспортирана през единствения пропускателен пункт Баб ал-Хава в рамките на трансгранична операция за оказване на помощ, разрешена от Съвета за сигурност на ООН преди почти десет години.

„Това е момент на единство, не е момент за политизиране или разделяне, но е очевидно, че се нуждаем от масирана подкрепа“, заяви Гутериш пред репортери.

„Разбира се, ще бъда много щастлив, ако Съветът за сигурност успее да постигне консенсус, за да разреши използването на повече пропускателни пунктове, тъй като трябва да увеличим и капацитета си за провеждане на операции по напречната линия в Идлиб от Дамаск“, допълва той.

През 2014 г. Съветът за сигурност на ООН разреши четири трансгранични пункта за оказване на помощ на турско-сирийската граница, но до 2020 г. техният брой намаля до само един поради противопоставянето на Дамаск и Москва, които разглеждат мярката като нарушение на суверенитета на Сирия.

Междувременно Световната банка обяви помощ от 1,78 млрд. долара за Турция, за да подпомогне възстановяването на страната след мощното земетресение, което удари и съседна Сирия. „Осигуряваме незабавна помощ и подготвяме бърза оценка на спешните и огромни нужди на място“, каза президентът на Световната банка Дейвид Малпас в изявление.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Късче от душата си: Дядо Рачо дари 7 лева от пенсията си за пострадалите от земетресенията! Герой!
Next: Родители зарязаха 3-годишно дете само във Варна, шофьор реагира бързо

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.