Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Шефът на Пирогов с още разкрития за скандала със съветника на Тагарев
  • Новини

Шефът на Пирогов с още разкрития за скандала със съветника на Тагарев

Иван Димитров Пешев септември 5, 2023
rwqfasgsdggr.png

„Институцията, в която работя и ангажиментите към болницата, ме задължават да имам определено положение. На 28 август в „Пирогов“ на регистратурата Мустафа Емин регистрира детето си.

Мустафа Емин е придружител на пациента. Законът за личните данни не е нарушен. Споменато е едно име, защото се появява един човек и казва – „аз съм еди кой си, работя еди къде си, какво трябва да направя – да се обадя на министъра на здравеопазването ли?“.

Това каза в ефира на bTV д-р Валентин Димитров, изпълнителен директор на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“.

 

Той уточни, че 3 пъти е прекъсвана работата на лекарите, като единия път се налага 7 минути медицинската сестра да обяснява на господин Емин, че не могат да вкарат детето му, защото се борят да спасят друг живот.

 

„В 19:40 часа пристига Мустафа Емин. Регистрира се. Минава през кабинета, за да се види какво е състоянието на детето. Прави се рентгенова снимка на детето. Понеже анамнезата е, че детето е паднало от 60-сантиметрова масичка, изпратено е на детски коремен хирург, минава да се види дали има счупване. Установява се, че детето има нужда от полагане на шев върху рана в шокова зала.

Идвайки реда на детенцето, в шокова зала вкарват дете, което губи кръв. Колегите започват да се занимават с това дете, за да го спасят. Оказването на първа помощ продължава час и половина. В този период друго дете не може да се вкара. Двете деца пред шокова зала играят и обикалят пред телевизора пред чакалнята на залата“, посочи той.

„Господинът и съпругата му стоят и чакат. Започва едно изнервяне, звънят на звънеца. Разговорите са снети като обяснение. Три пъти е прекъсвана работата на лекарите, като в единия медицинска сестра 7 минути обяснява на г-н Емин.

 

Господинът не е посягал, не е бил, не е подскачал, но също е толкова агресивно е да ви гледам в очите и да кажа – „Аз съм един кой си, дайте си имената и след малко министърът на здравеопазването ще ви уволни. Заплашвал е с уволнение.  Шестима медици, с подписи и имена, дават тези показания. Поискал е имената им, за да ги „предаде на здравния министър“, обясни д-р Валентин Димитров.

Директорът на „Пирогов“ уточни, че това е написано в обясненията на шестима служители на болницата и подчерта, че при разигралата се ситуация не е споменавано Министерството на отбраната.

„Мустафа Емин излъга в интервюто – каза, че е дошъл с кървящо кърмаче на ръце, а в болницата не му е обърнато внимание. Първо – детето не е било с кървяща рана, това се вижда на записа. Второ – ако сега пуснем това дете в студиото, няма да можем да го хванем – далеч от кърмаче е“, завърши д-р Валентин Димитров.

„От етичната комисия на „Да, България“ дойдоха на 30 август и гледаха записите от камерите. Бяха млади хора, много интелигентни. Приключихме, предоставих им копия от разказите на хората. В четири часа се свързахме с Министерството на отбраната и изявихме готовност да предоставим на министър Тодор Тагарев всички документи“, добави д-р Димитров.

 

„Неда Диманова е един разкошен човек, 46 години работи в „Пирогов“. Тя е била възмутена от случилото се, написала пост. Аз взех решение постът ѝ да бъде публикуван в официалната страница на болница „Пирогов“. Ние имахме запитване какво се е случило в „Пирогов“. Имаше питания от страна на екипа на болницата какво ще направи ръководството“, каза директорът на болницата.

Той посочи още, че не е руски агент и че баща му, който е на 86 години го гледа в момента по телевизията.

Директорът на „Пирогов“ коментира и войната по пътищата. Той съобщи, че 18 деца до 20-годишна възраст са загинали за загинали за 8 месеца.

„Нашите деца загиват. Не пишете за руски агенти, а за това, което се случва. Това са нашите деца, на нас война не ни трябва. Автомобилът е оръжие, когато си се напил и надрусал. Криминализирайте го! Има хора, които не знаят задълженията си към обществото, а знаят, че имат само права“, каза още той.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: По морето е страшно! Тотален потоп в Ахтопол, в Тюленово се наблюдава торнадо
Next: Библейски потоп в Царево: Кадрите са апокалиптични

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.