Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Шефът на Пирогов с още разкрития за скандала със съветника на Тагарев
  • Новини

Шефът на Пирогов с още разкрития за скандала със съветника на Тагарев

Иван Димитров Пешев септември 5, 2023
rwqfasgsdggr.png

„Институцията, в която работя и ангажиментите към болницата, ме задължават да имам определено положение. На 28 август в „Пирогов“ на регистратурата Мустафа Емин регистрира детето си.

Мустафа Емин е придружител на пациента. Законът за личните данни не е нарушен. Споменато е едно име, защото се появява един човек и казва – „аз съм еди кой си, работя еди къде си, какво трябва да направя – да се обадя на министъра на здравеопазването ли?“.

Това каза в ефира на bTV д-р Валентин Димитров, изпълнителен директор на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“.

 

Той уточни, че 3 пъти е прекъсвана работата на лекарите, като единия път се налага 7 минути медицинската сестра да обяснява на господин Емин, че не могат да вкарат детето му, защото се борят да спасят друг живот.

 

„В 19:40 часа пристига Мустафа Емин. Регистрира се. Минава през кабинета, за да се види какво е състоянието на детето. Прави се рентгенова снимка на детето. Понеже анамнезата е, че детето е паднало от 60-сантиметрова масичка, изпратено е на детски коремен хирург, минава да се види дали има счупване. Установява се, че детето има нужда от полагане на шев върху рана в шокова зала.

Идвайки реда на детенцето, в шокова зала вкарват дете, което губи кръв. Колегите започват да се занимават с това дете, за да го спасят. Оказването на първа помощ продължава час и половина. В този период друго дете не може да се вкара. Двете деца пред шокова зала играят и обикалят пред телевизора пред чакалнята на залата“, посочи той.

„Господинът и съпругата му стоят и чакат. Започва едно изнервяне, звънят на звънеца. Разговорите са снети като обяснение. Три пъти е прекъсвана работата на лекарите, като в единия медицинска сестра 7 минути обяснява на г-н Емин.

 

Господинът не е посягал, не е бил, не е подскачал, но също е толкова агресивно е да ви гледам в очите и да кажа – „Аз съм един кой си, дайте си имената и след малко министърът на здравеопазването ще ви уволни. Заплашвал е с уволнение.  Шестима медици, с подписи и имена, дават тези показания. Поискал е имената им, за да ги „предаде на здравния министър“, обясни д-р Валентин Димитров.

Директорът на „Пирогов“ уточни, че това е написано в обясненията на шестима служители на болницата и подчерта, че при разигралата се ситуация не е споменавано Министерството на отбраната.

„Мустафа Емин излъга в интервюто – каза, че е дошъл с кървящо кърмаче на ръце, а в болницата не му е обърнато внимание. Първо – детето не е било с кървяща рана, това се вижда на записа. Второ – ако сега пуснем това дете в студиото, няма да можем да го хванем – далеч от кърмаче е“, завърши д-р Валентин Димитров.

„От етичната комисия на „Да, България“ дойдоха на 30 август и гледаха записите от камерите. Бяха млади хора, много интелигентни. Приключихме, предоставих им копия от разказите на хората. В четири часа се свързахме с Министерството на отбраната и изявихме готовност да предоставим на министър Тодор Тагарев всички документи“, добави д-р Димитров.

 

„Неда Диманова е един разкошен човек, 46 години работи в „Пирогов“. Тя е била възмутена от случилото се, написала пост. Аз взех решение постът ѝ да бъде публикуван в официалната страница на болница „Пирогов“. Ние имахме запитване какво се е случило в „Пирогов“. Имаше питания от страна на екипа на болницата какво ще направи ръководството“, каза директорът на болницата.

Той посочи още, че не е руски агент и че баща му, който е на 86 години го гледа в момента по телевизията.

Директорът на „Пирогов“ коментира и войната по пътищата. Той съобщи, че 18 деца до 20-годишна възраст са загинали за загинали за 8 месеца.

„Нашите деца загиват. Не пишете за руски агенти, а за това, което се случва. Това са нашите деца, на нас война не ни трябва. Автомобилът е оръжие, когато си се напил и надрусал. Криминализирайте го! Има хора, които не знаят задълженията си към обществото, а знаят, че имат само права“, каза още той.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: По морето е страшно! Тотален потоп в Ахтопол, в Тюленово се наблюдава торнадо
Next: Библейски потоп в Царево: Кадрите са апокалиптични

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Д-р Гълъбова за назначението на шеф Силвена Роу: Ще се предложа за съветник на транспортния министър, защото имам кола
  • Свекър ми не ми беше проговорил дванайсет години.
  • Дадох якето си на бездомна жена — две седмици по-късно една кадифена кутия промени живота ми
  • Изоставих жена си и трите ни деца, защото бях решил, че бракът ни е станал скучен
  • Изментиха ли в „Игри на волята“? Прецакаха ли бате Емо на елиминациите, за да спасят Пепи?
  • Защо ежегодното увеличение на учителските заплати не е съпроводено с оценка на резултатите от преподаването
  • „Още треперя!“: Лияна Панделиева разказа за кошмарна случка в София
  • Тази сутрин в българска гимназия 14-годишен е намушкал в гръб съученик
  • Тежка катастрофа е станала късно снощи на пътя Пазарджик – Пловдив, малко след разклона за село Говедаре.
  • България така или иначе щеше да си върне Ива Михайлова – дали след месец или два, имаше огромен международен натиск мобилизиран в това отношение, правните аргументи бяха на наша страна

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
  • Извънредно! 3 дрона взривиха търговски кораб на 15 мили от Бяла, има пострадали моряци 😰😡
  • От пресслужбата на Министерски съвет разпространиха съобщение за срещата на премиера Румен Радев с посланика на Русия у нас Елеонора Митрофанова
  • Само на 19 години! Благоевград изпраща Вики, която щеше да стане прекрасен доктор
  • Скръбна вест: Почина фаворитът в „Гласът на България“ Румен Колев
  • Дъщерята на убитата 45-годишна жена в Пловдив: Защо бе, дете, защо го направи? Как можа, как можа?
  • След Илиян Филипов ново убийство в Пловдив. Полиция отцепи нова кооперация, не дават пиле да прехвръкне
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.