Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Шеф Иван Манчев: Ще кажа истината. До ден днешен си плащам дълговете.
  • Новини

Шеф Иван Манчев: Ще кажа истината. До ден днешен си плащам дълговете.

Иван Димитров Пешев март 18, 2023
dasugsalgasodkasdisa.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Шеф Иван Манчев бе на гости при Йонислав Йотов – Тото в подкаста му „При Тото“. Там двамата си говориха над два часа пред публика и обсъдиха много любиптни теми.

От развитието на готвача, през пътя му до успехите, житейски случки и телевизията. Говориха и за темата „дали алкохола е порок на готвачите“ и „дълговете след пандемията“.

Прекрасното семейство на Шеф Иван Манчев, което е емоцията и вдъхновението му, за да се развива.

За пандемията и дълговоте след това:

„Пандемията беше за всички, той не беше само за мен. Аз не съм работил една година в този период. Загубих много, до ден днешен си изплащам дълговете от тази пандемия.

Затворих всичко, а имах 50 човека персонал. Плащах заплати и какво ли не още. Трябва да си помагаме сами, а работата на държавата е да начертае рамката. Имам приятели, които ми бяха гръм и помогнаха. Вярвайте ми това е най-голямото богатство на света – приятелите.

Д-р Михайлов е тука, наистина му благодаря, че имам такива приятели до себе си. Той е собственика на Рамус, помага ми много и до ден днешен ми помага.“

За алкохола в професионалната кухня:

„За това, че готвачите имат масово проблеми с алкохола е тотален мит. Преди време го е имало, говоря за соца, тогава просто са нямали какво да правят. Всички бяха по на 125 лева заплата. Сега няма време за това, но ние сме българи и обичаме да си пийваме табиетлийски.

Аз също съм така. Обичам табиета. Кухнята и алкохола са свързани, ако се уважаваш при вкусната храна винаги имаш и хубава чаша вино. Но масово проблеми с алкохола готвачите нямат – това е мит“.

Шеф Иван Манчев и красивата му половинка на вкусен и заслужен обяд след работната седмица.

Иван Манчев разказа много истории, които показаха какъв човек всъщност е той. Зрителите на подкаста изразяват своето мнение, че майстор готвача е прекрасен човек пълен с интересни и любопитни случки.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Откъде идват болестите? Не ми се варваше, но опитах. Промених живота си и се излекувах сама. Прочетете и се убедете
Next: Цените откачиха: Ако имате няколко декара в този български край, сте богати

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.