Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Шеф Манчев посече дъщерята на Тодор Батков в Черешката
  • Новини

Шеф Манчев посече дъщерята на Тодор Батков в Черешката

Иван Димитров Пешев август 19, 2023
bfdshdfhee.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Дъщерята на популярния адвокат и бивш собственик на футболния „Левски“ Тодор Батков – Калина, направи нещо уникално в „Черешката на тортата“.

 

Младата певица с псевдоним K.Lina, която няма никакъв опит в кухнята, се представи изключително добре в излъченото тази седмица предаване в ефира на Нова телевизия“.

Тя сложи в малкия си джоб всички останали участници – диджей Айвън, Коцето Калки от „Медикус“, изпълнителката на „Наш`та система 4-4-2“ Кали и свързаната с Италия Мария Елена Инфантино.

 

Младото момиче прие гостите си в своя апартамент, като пред камерите призна, че голямата й страст освен пеенето е рисуването.

Домакинята избра средиземноморско меню за своите гости. Салатата й бе зелена, като в нея тя наблегна на съставки като чушки, репички и дресинг от медена горчица.

 

Предястието също изглеждаше доста вкусно – скариди Саганаки. Основните на Баткова бяха две, като тя се съобрази с претенциите на гостите. Едната от гозбите бе риба фагрит, а другата – пилешко месо с пушена скаморца, сирене моцарела и песто. За гарнитура певицата използва картофки с копър и масло.

Десертът също бе доста интересен – торта „Зайо-Байо“, или иначе казано морковена торта.

 

Тя бе показана пред камерите и как меси, а Коцето Калки каза, че която жена меси питка, скоро ще роди и ще помогне за прираста на българите.

На помощ на домакинята в един момент се появи нейният брат – бизнесменът Тодор Батков-младши.

 

Именно негова била рецептата за скариди Саганаки. Те овкусиха ястието с узо и вино.
След това Калина реши да погали рибата, за да станела по-вкусна, а при желанието й да й попее, братът каза, че това можело да няма добър ефект.

 

„Ако Кей Лина не се е прицелила в плакета, то за Тодор Батков наградата е на всяка цена, защото той или е пръв или нищо“, коментира зад кадър докато течеше готвенето Кали.

 

След като приготви по-голямата част от ястията дойде моментът, в който гостите пристигнаха в дома на Баткова. Тя ги посрещна с балната си рокля и им предложи „уелкъм дринк“.

 

След това всички се преместиха на масата, а в един момент там се появи и гаджето на Калина – Румен Русев.

Той бе представен малко по-рано, тъй като бил приготвил специална разядка. Оказа се, че мъжът прави музикалните й клипове и двамата много се допълват.

 

После младото момиче призна й нещо за Тодор Батков: „Баща ми пее, има нисък плътен глас, може да съм го наследила от него, обича възрожденски песни“.

 

След като бе сервирано основното ястие Коцето Калки леко се оплака: „Недостатъкът е, че тази риба трябва да се поднася топла и димяща, така че човек при виждането й да я поиска“.

 

При сервирането на морковената торта „Зайо-Байо“ Мария Елена Инфантино призна, че е имала ирландско гадже и за това много харесва такъв десерт. „Всеки ден казвам, че не ям десерт, а всъщност всеки ден ям дерест“, каза тя.

 

В края на вечерта Баткова покани неин приятел китарист, с който записва. Те изпълниха нейно парче, а след това отправиха предизвикателство към гостите – да познаят популярната песен, която свирят.

 

После домакинята им подари по един буркан с лютеница, както и книжки.

 

Дойде време и за оценките. Кали, Калки и Мария Инфантино й дадоха десятки, но диджеят я ощети с една точка заради това, че според него тортата е била суха, а салатата – увяхнала.

 

Така тя събра 39 точки, колкото и Кали. Айвън, Инфантино и Калки получиха съответно 33, 37 и 38.

 

Вместо да поощри младата Баткова заради старанието й без да е имала допир с готварството, шеф Иван Манчев даде голямата награда на Кали.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бомба! Нови двама ключови свидетели видели убиеца на Алексей Петров, разкриха, че той
Next: Забравеният български пророк, който е задминал Ванга с предсказанията си!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.