Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Шок в София: Троен спешен екип е извикан за уж умираща жена
  • Новини

Шок в София: Троен спешен екип е извикан за уж умираща жена

Иван Димитров Пешев септември 13, 2023
dfshdfhfdgreger.jpg

След публикуването на скандални кадри как жена танцува кючек върху линейка, пред bTV Катя Сунгарска от столичната Спешна помощ разказа фрапантни случаи, с които се сблъскват медиците ежедневно.

„Това с кючека щеше да е смешно, ако не беше жалко.

На мен ми се сви душата, когато вашата репортерка каза, че тази жена е заминала с цялото си семейство на гурбет в чужбина. Тази жена и нейната фамилия са лицето на България по света“, коментира Сунгарска шокиращите кадри на неприличния танц.

По думите ѝ по тези квартали екипите се сблъскват редовно с агресивно отношение. „Всички в централата на Спешна помощ изтръпват, защото знаят, че линейката ще бъде блокирана за часове вътре. От всички къщи започват да прииждат болни хора, за да ги прегледат безплатно на място“, казва Сунгарска.

Тя разказа и потресаващ случай от столицата.

Троен реанимационен екип е извикан на адрес от дъщеря, която твърди, че майка ѝ умира. „Екипът заварва майката в много неприлично състояние, окъпана в телесни течности. Дъщеря ѝ казва, че е безработна и спешният екип да почисти майка ѝ, след което да я откара в болница, за да я гледат“, казва Сунгарска.

След като спешните медици обясняват на жената, че не извършват социална дейност, тя става агресивна и започва да ги обижда.

„Когато тя е разбрала, че това няма да се случи, започнала да ги обижда – сестрите с думата с „к“, а лекарят с обидната за мъжете дума с „п“.

Екипът звъни в централата, за да извикат полиция, като тогава жената започнала да крещи отстрани „Бият ме, пребиват ме от спешна помощ“. А лекарят се прибра одран и насинен“, казва Сунгарска.

„Всеки път когато ходим на такива адреси се говори с хората, но те са с нагласата, че някой винаги им е длъжен за нещо“, казва тя.

По думите ѝ трябва да има наказания за подобни случаи, защото навсякъде по света е така.

Жената играла кючек върху линейка, живее в село Градец.

„Жената се беше качила върху предния прозорец на линейката. Близките ѝ я свалиха. 25 години съм шофьор на линейка и от ден на ден е по-зле. Нямаме подкрепа от реда. Отиваме с голи ръце.

Мисля, че е редно да има и полиция с нас. Колеги са бити, обиждани. Има много случки. Този случай беше зрелищен, някаква дива музика“, обясни шофьорът на линейката.

„Понякога има нормални хора, които наистина имат нужда. Понякога са подигравки, викат те за глупости. Миналите години имаше доста фалшиви сигнали. Гледаха ни сеира за колко време ще стигнем до Градец“, добави той.

Налага се екипът да изчака в линейката, докато жената се натанцува и да бъде свалена. В Котел има само една линейка.

В момента цялата фамилия се е изнесла, за да работят в чужбина.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Моментът настъпи! Пожелай си нещо тази нощ и то ще се сбъдне! Трябва да е от сърце!
Next: Нинова: Къде е Борисов?! В стаички и манастири прави сглобки

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.