Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Шок в София: Троен спешен екип е извикан за уж умираща жена
  • Новини

Шок в София: Троен спешен екип е извикан за уж умираща жена

Иван Димитров Пешев септември 13, 2023
dfshdfhfdgreger.jpg

След публикуването на скандални кадри как жена танцува кючек върху линейка, пред bTV Катя Сунгарска от столичната Спешна помощ разказа фрапантни случаи, с които се сблъскват медиците ежедневно.

„Това с кючека щеше да е смешно, ако не беше жалко.

На мен ми се сви душата, когато вашата репортерка каза, че тази жена е заминала с цялото си семейство на гурбет в чужбина. Тази жена и нейната фамилия са лицето на България по света“, коментира Сунгарска шокиращите кадри на неприличния танц.

По думите ѝ по тези квартали екипите се сблъскват редовно с агресивно отношение. „Всички в централата на Спешна помощ изтръпват, защото знаят, че линейката ще бъде блокирана за часове вътре. От всички къщи започват да прииждат болни хора, за да ги прегледат безплатно на място“, казва Сунгарска.

Тя разказа и потресаващ случай от столицата.

Троен реанимационен екип е извикан на адрес от дъщеря, която твърди, че майка ѝ умира. „Екипът заварва майката в много неприлично състояние, окъпана в телесни течности. Дъщеря ѝ казва, че е безработна и спешният екип да почисти майка ѝ, след което да я откара в болница, за да я гледат“, казва Сунгарска.

След като спешните медици обясняват на жената, че не извършват социална дейност, тя става агресивна и започва да ги обижда.

„Когато тя е разбрала, че това няма да се случи, започнала да ги обижда – сестрите с думата с „к“, а лекарят с обидната за мъжете дума с „п“.

Екипът звъни в централата, за да извикат полиция, като тогава жената започнала да крещи отстрани „Бият ме, пребиват ме от спешна помощ“. А лекарят се прибра одран и насинен“, казва Сунгарска.

„Всеки път когато ходим на такива адреси се говори с хората, но те са с нагласата, че някой винаги им е длъжен за нещо“, казва тя.

По думите ѝ трябва да има наказания за подобни случаи, защото навсякъде по света е така.

Жената играла кючек върху линейка, живее в село Градец.

„Жената се беше качила върху предния прозорец на линейката. Близките ѝ я свалиха. 25 години съм шофьор на линейка и от ден на ден е по-зле. Нямаме подкрепа от реда. Отиваме с голи ръце.

Мисля, че е редно да има и полиция с нас. Колеги са бити, обиждани. Има много случки. Този случай беше зрелищен, някаква дива музика“, обясни шофьорът на линейката.

„Понякога има нормални хора, които наистина имат нужда. Понякога са подигравки, викат те за глупости. Миналите години имаше доста фалшиви сигнали. Гледаха ни сеира за колко време ще стигнем до Градец“, добави той.

Налага се екипът да изчака в линейката, докато жената се натанцува и да бъде свалена. В Котел има само една линейка.

В момента цялата фамилия се е изнесла, за да работят в чужбина.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Моментът настъпи! Пожелай си нещо тази нощ и то ще се сбъдне! Трябва да е от сърце!
Next: Нинова: Къде е Борисов?! В стаички и манастири прави сглобки

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.