Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Шок! Мъж откри касова бележка от Lidl от 2002 г. и още не може да повярва на очите си
  • Новини

Шок! Мъж откри касова бележка от Lidl от 2002 г. и още не може да повярва на очите си

Иван Димитров Пешев март 23, 2024
sfdvdsbgfbgfnghfnmhjmjh.png

Много хора усещат ефекта от инфлацията, когато плащат на касата. Цените на храните растат стабилно от няколко години. В някои държави в евросъюза повече, в други по-малко. Но ударът по джоба ни е факт. Една касове бележка от Lidl ще ни шокира, но първо малко факти.

Според центъра за потребителски съвети на Германия храните са поскъпнали с 0,9 процента между февруари 2023 г. и февруари 2024 г.

Според данни на Центъра за консултации на потребителите чувал с картофи е струвал само 1,50 евро преди 30 години, докато днес трябва да платите четири евро.

Повишаването на цените също е неизменна тема в социалните мрежи. Съвсем наскоро касова бележка от 2002 г. предизвика недоверчиви реакции. Много хора не можеха да повярват на цените тогава.

Два килограма картофи за 0,79 евро, пастьоризирано мляко за 0,55 евро и яйца за 0,65 евро – толкова е струвала храната през 2002 г. Тези смешни цени можеха да се видят на 22-годишната касова бележка, която човек от от град Глинде, Германия публикува във Фейсбук.

Касовият бон на Lidl на обща стойност 9,33 евро е на майката на мъжа.

„Сравних днешните цени и изпаднах леко в ужас“, коментира публикацията си той видимо шокиран. В днешно време касова бележка с 16 продукта рядко е под 10 евро.

„Бих искал времето да се върне“, допълни той.

Други потребители на Фейсбук също реагираха шокирано.

„Страхотно“, коментира една жена.

„По-евтино от днес“, пише друг.

Друг потребител е особено впечатлен от ниската цена на картофите: „Тежки, два килограма картофи днес струват 2,99 евро.“

Докато цената на два килограма картофи през 2002 г. все още беше под едно евро, 22 години по-късно се наблюдава негативна тенденция – цените в супермаркетите скачат до небето.

При 2,79 евро за два килограма картофи в Rewe например в момента са почти четири пъти по-скъпи (към 19 март 2024 г.).

В България ситуацията не е по-различна. Старите картофи вървят средно по 2 лева за килогра, а за пресните по-добре да не отваряме дума. Просто ще ви се дореве.

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредна новина след кървавия ужас с 18-годишната Ванеса, телевизиите мълчат
Next: Андрей Слабаков с голяма лична загуба – съболезнования

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.