Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Шок! Мъж откри касова бележка от Lidl от 2002 г. и още не може да повярва на очите си
  • Новини

Шок! Мъж откри касова бележка от Lidl от 2002 г. и още не може да повярва на очите си

Иван Димитров Пешев март 23, 2024
sfdvdsbgfbgfnghfnmhjmjh.png

Много хора усещат ефекта от инфлацията, когато плащат на касата. Цените на храните растат стабилно от няколко години. В някои държави в евросъюза повече, в други по-малко. Но ударът по джоба ни е факт. Една касове бележка от Lidl ще ни шокира, но първо малко факти.

Според центъра за потребителски съвети на Германия храните са поскъпнали с 0,9 процента между февруари 2023 г. и февруари 2024 г.

Според данни на Центъра за консултации на потребителите чувал с картофи е струвал само 1,50 евро преди 30 години, докато днес трябва да платите четири евро.

Повишаването на цените също е неизменна тема в социалните мрежи. Съвсем наскоро касова бележка от 2002 г. предизвика недоверчиви реакции. Много хора не можеха да повярват на цените тогава.

Два килограма картофи за 0,79 евро, пастьоризирано мляко за 0,55 евро и яйца за 0,65 евро – толкова е струвала храната през 2002 г. Тези смешни цени можеха да се видят на 22-годишната касова бележка, която човек от от град Глинде, Германия публикува във Фейсбук.

Касовият бон на Lidl на обща стойност 9,33 евро е на майката на мъжа.

„Сравних днешните цени и изпаднах леко в ужас“, коментира публикацията си той видимо шокиран. В днешно време касова бележка с 16 продукта рядко е под 10 евро.

„Бих искал времето да се върне“, допълни той.

Други потребители на Фейсбук също реагираха шокирано.

„Страхотно“, коментира една жена.

„По-евтино от днес“, пише друг.

Друг потребител е особено впечатлен от ниската цена на картофите: „Тежки, два килограма картофи днес струват 2,99 евро.“

Докато цената на два килограма картофи през 2002 г. все още беше под едно евро, 22 години по-късно се наблюдава негативна тенденция – цените в супермаркетите скачат до небето.

При 2,79 евро за два килограма картофи в Rewe например в момента са почти четири пъти по-скъпи (към 19 март 2024 г.).

В България ситуацията не е по-различна. Старите картофи вървят средно по 2 лева за килогра, а за пресните по-добре да не отваряме дума. Просто ще ви се дореве.

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредна новина след кървавия ужас с 18-годишната Ванеса, телевизиите мълчат
Next: Андрей Слабаков с голяма лична загуба – съболезнования

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.