Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Ще ви представим две рецепти, или два начина за приготвяне на жито за Задушница
  • Без категория

Ще ви представим две рецепти, или два начина за приготвяне на жито за Задушница

Иван Димитров Пешев март 1, 2025
Screenshot_25

Ще ви представим две рецепти, или два начина за приготвяне на жито за Задушница. Според първата рецепта зърното се измива в няколко води преди да се свари, а според втората рецепта зърното се вари за кратко, отцежда се от тази вода и се налива нова, студена вода и това се повтаря 4 пъти.

Кой от методите ще изберете – зависи от собствените ви предпочитания и това, какви са традициите, които спазва вашето семейство.

Всеки регион има свой собствен начин за приготвяне на жито за Задушница и ако вашият начин се различава от описания, споделете го в коментар за читателите на „За Жената“.

ПЪРВА РЕЦЕПТА

Тази рецепта е доказано различна от останалите и се приготвя от поколения в едно семейство. Най-добрата рецепта за Жито за Задушница  с орехи крие няколко тайни при приготвянето й, а ние ще обясним подробно всички стъпки.

Всяко зърно, освен духовна стойност за домакините и гостите на празника, трябва да бъде и вкусно, за да може чрез него да се получат както материални, така и духовни блага.

Продукти:

  • 500 г бяло жито
  • 400 г кристална захар
  • 400 г смлени орехи
  • 2 пакетчета ванилова захар (20 г)
  • щипка индийско орехче – по желание
  • канела

Ако не харесвате аромата на индийско орехче, можете да го пропуснете, тъй като дава интензивен аромат (затова се добавя малко). Важно е да използвате бяла пшеница и да си набавите възможно най-вкусните орехи, добре почистени и без черупки.

Приготвяне:

Почистете половин килограм жито от камъчета и мръсотия, след което го поставете в тенджера под налягане и го залейте с вода. Покрийте и оставете така една нощ. На следващия ден прецедете накиснатото жито и го изплакнете в няколко води, за да отстраните всички замърсявания, и го сварете добре в тенджера под налягане.

Когато житото се свари, оставете да изстине и докато е още хладко, прецедете, но не го изплаквайте със студена вода, както правят някои. Това е една от тайните – пшеничното нишесте трябва да остане със зърното.

След като житото е прецедено, докато е още хладко, го смелете в блендер, кухненски робот или друга машина за мелене, която имате. Не е нужно да се смила прекалено ситно и да стане на пюре, а по-скоро да е едро смляно и да има обем. Това е втората тайна за най-добрата рецепта за жито.

жито помен

Снимка: Pinterest

Смляното жито, което трябва да е още хладко, се смесва със захарта и орехите, по желание се добавят ванилова захар и индийско орехче. Разбъркайте добре житото. Смесването на житото, ядките и захарта става на ръка. Това е третата тайна, защо тази рецепта е най-добрата за жито за помен .

Накрая житото се поръсва отгоре с натрошени орехи и се украсява под формата на кръст от цели орехи (или както вие предпочитате).

жито Задушница

Снимка: Pinterest

Следващата рецепта, която ще прочетете е на Снежана, която я приготвя ден преди празника.

ВТОРА РЕЦЕПТА

Продукти: 

  • 300 г бяло жито
  • 300 г смлени орехи
  • около 250 г захар (на вкус)
  • малко ванилова захар
  • малко индийско орехче за овкусяване
  • канела (на вкус)
  • цитрусови кори

Приготвяне: 

Житото трябва да се почисти добре от мръсотията и да се измие под течаща вода. Поставете го в по-голям съд (защото при варенето ще набъбне и ще увеличи обема си), след което го сложете на огъня да заври. От момента на кипене се оставя да поври 5 минути, след което се отцежда (зърното остава в цедката).

Налейте нова студена вода и повторете процедурата общо четири пъти, за да изчистите водата. По време на варенето (след пет минути и прецеждане) някои зърна ще се отворят и това е добре, така трябва да бъде. Когато водата заври за четвърти път, тенджерата се сваля от котлона и се поставя на хладно място (не се излива тази вода), покрита с капак. Увийте я в одеяло и я оставете за няколко часа.

След това цялото жито ще бъде добре сварено. Прецедете зърното и запазете 200 мл от течността. След това го смелете. В голяма купа смесете смляното жито със смлените орехи (преди смилане заделете няколко за украса) и захарта. Добавете ванилова захар, щипка канела и щипка индийско орехче (може да пропуснете, ако не харесвате аромата му). По желание добавете и настъргана портокалова или лимонена кора – придават му прекрасен аромат.

рецепта жито

Снимка: Pinterest

За да е по-сочно житото, добавям още 200 мл от течността, в която се е варило (някои не го правят, а съм чела, че навремето домакините сушели свареното жито на кори, преди да го смелят). Опитайте на вкус и добавете още захар, ако е необходимо. След това сложете зърното в красива купа, поръсете със смлени орехи и украсете с половинки орехи.

идеалното жито за помен

Снимка: Pinterest

Continue Reading

Previous: Отиде си Елисавета Котова
Next: Алтън милинки: Туркините взеха от нас рецептата и я подобриха! Вижте за какво чудо от тесто става въпрос

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.