Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ще изгоня всички и ще работя с останалите- Учителски бисери
  • Новини

Ще изгоня всички и ще работя с останалите- Учителски бисери

Иван Димитров Пешев юли 25, 2023
qgsdgrgttd.png

  • Георги, моето момче, гледай ме внимателно, ако искаш да разбереш поне нещичко за маймуните!
  • Сега се смеете вие, смея се и аз, но на края на срока ще си разменим ролите!
  • Ти, ти и топката, и тримата при директора.
  • Ще изгоня всички и ще работя с останалите.

 

  • Изплюй дъвката в кошчето, да не я изплюя аз!
  • Тук е написано черно на бяло със зелено.
  • Имам да казвам нещо на някои от вас, но първо ще го кажа на всички.

 

  • Това съчинение е написано с левия крак, и то с мазола!
  • Отдавна съм установила, че ви липсват първите седем години, а на някои от вас и повече, така че няма нужда да ме убеждавате в това!
  • Счупеното имущество се удвоява в троен размер…
  • Внимавай, че си вързал три пъти и цъфнал четири пъти по френски език!
  • Нито едно природно явление не може да ме спре да ви напиша отсъствията!
  • Конят, освен всичко друго, е и средство за удоволствие…

 

  • Да направим квадратен чертеж с известна правоъгълност…
  • Ученици, начертайте окръжност с формата на кръг!
  • През 1742 година, както си спомняте…
  • Цял час чукам ли чукам, а вие – нито „Ах!“, нито „Ох!“!
  • Да знаете! На парченца ще ви нарежа, в бурканчета ще ви затворя! И всичко това от любов към вас.
  • Когато часовникът удари 13 пъти, не само че последният е грешен, но и поражда съмнение в останалите дванайсет…
  • Не ме гледайте какво говоря!

 

  • Следете мисълта ми там, където я има.
  • Има отсъстващи – виждам ги!
  • Ученикът с дъвката – в коша!
  • Говорете си наум, че притеснявате изпитваните!
  • Браво, бе! Вие много учите! Вчера влизам в едната стая – двама четат, двама спят, влизам после в другата – точно обратното.
  • Казала съм: като се прозяваш, да си затваряш устата.
  • В българската възрожденска къща е имало три вида стаи – големи, малки и двор.
  • Ако Йовков беше жив, щеше да се обърне в гроба.
  • Подчертайте с кръгче!
  • Последните два чина да излизат моментално, утре да си доведат и родителите!
  • Какво ми се мъкнете на тумби един по един?!
  • Ами така е като с едното ухо слушате, а с другото приказвате.
  • По коя тема ще говориш, Петко? Забележи, че само на теб давам избор по какво да те скъсам!
  • Ученици, тъй като утре е събота и неделя…

 

  • Деца, много сте ми умнички, ама що тъй простейте, бе келеши.
  • Погледни се на какво приличаш! Панталонът ти смачкан, обувките – мръсни, не си се обръснал. Все едно си петгодишен…
  • Защо си нарисувал такъв неравен квадрат, бе? Да не си далтонист?
  • И ако някой ще се разболява, да ми се обади предварително.

 

  • Представете си, че съм триъгълник и се въртя около оста си… (Учител по математика)
  • Ученици, виждате ли невидимите ъгли на пирамидата?… (Учителка по математика)
  • Това тука е пила – с нея се пили, а това тука е чук – с него се чука… Ама не всичко. (Час по трудово)
  • Ученици, сега ще взема две метални топчета… Едното от желязо, а другото от дърво… (От час по физика в седми клас)
  • Когато човек се задави, може да умре много сериозно. (Учител по биология)
  • Това е масата на масата, която е в покой. (Учителка по физика)
  • Всички да се строят зад шведската стена! (Учител по физкултура)

 

  • Преведете думите, които не знаете! (Учителка по английски)
  • Тази редица има залитания в търсене на околен ръб. (Учителка по математика)
  • Той бил бедна душица – имал само едни гащи на гърба си. (Учител по литература)
  • Никой да не ми пипа топките! (Учител по физкултура)

 

  • Момичета, събличайте се, аз ей сега идвам! (Учител по физическо)
  • Начертайте две безкрайно дълги прави с дължина 3 метра! (Учител по математика)
  • Следвайте ме, аз ще ви настигна… (Учител по физическо)
  • Ако ти ударя един шамар, ще започнеш да трептиш хармонично… (Учителка по физика)

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тошко Йорданов нападна Златимир Йочев по БТВ: Наведен си
Next: Добавете яйцето във врящото мляко и сиренето е готово за 20 минути. Получава се по-вкусно от скъпото сирене в магазина

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.