Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ще изгоня всички и ще работя с останалите- Учителски бисери
  • Новини

Ще изгоня всички и ще работя с останалите- Учителски бисери

Иван Димитров Пешев юли 25, 2023
qgsdgrgttd.png

  • Георги, моето момче, гледай ме внимателно, ако искаш да разбереш поне нещичко за маймуните!
  • Сега се смеете вие, смея се и аз, но на края на срока ще си разменим ролите!
  • Ти, ти и топката, и тримата при директора.
  • Ще изгоня всички и ще работя с останалите.

 

  • Изплюй дъвката в кошчето, да не я изплюя аз!
  • Тук е написано черно на бяло със зелено.
  • Имам да казвам нещо на някои от вас, но първо ще го кажа на всички.

 

  • Това съчинение е написано с левия крак, и то с мазола!
  • Отдавна съм установила, че ви липсват първите седем години, а на някои от вас и повече, така че няма нужда да ме убеждавате в това!
  • Счупеното имущество се удвоява в троен размер…
  • Внимавай, че си вързал три пъти и цъфнал четири пъти по френски език!
  • Нито едно природно явление не може да ме спре да ви напиша отсъствията!
  • Конят, освен всичко друго, е и средство за удоволствие…

 

  • Да направим квадратен чертеж с известна правоъгълност…
  • Ученици, начертайте окръжност с формата на кръг!
  • През 1742 година, както си спомняте…
  • Цял час чукам ли чукам, а вие – нито „Ах!“, нито „Ох!“!
  • Да знаете! На парченца ще ви нарежа, в бурканчета ще ви затворя! И всичко това от любов към вас.
  • Когато часовникът удари 13 пъти, не само че последният е грешен, но и поражда съмнение в останалите дванайсет…
  • Не ме гледайте какво говоря!

 

  • Следете мисълта ми там, където я има.
  • Има отсъстващи – виждам ги!
  • Ученикът с дъвката – в коша!
  • Говорете си наум, че притеснявате изпитваните!
  • Браво, бе! Вие много учите! Вчера влизам в едната стая – двама четат, двама спят, влизам после в другата – точно обратното.
  • Казала съм: като се прозяваш, да си затваряш устата.
  • В българската възрожденска къща е имало три вида стаи – големи, малки и двор.
  • Ако Йовков беше жив, щеше да се обърне в гроба.
  • Подчертайте с кръгче!
  • Последните два чина да излизат моментално, утре да си доведат и родителите!
  • Какво ми се мъкнете на тумби един по един?!
  • Ами така е като с едното ухо слушате, а с другото приказвате.
  • По коя тема ще говориш, Петко? Забележи, че само на теб давам избор по какво да те скъсам!
  • Ученици, тъй като утре е събота и неделя…

 

  • Деца, много сте ми умнички, ама що тъй простейте, бе келеши.
  • Погледни се на какво приличаш! Панталонът ти смачкан, обувките – мръсни, не си се обръснал. Все едно си петгодишен…
  • Защо си нарисувал такъв неравен квадрат, бе? Да не си далтонист?
  • И ако някой ще се разболява, да ми се обади предварително.

 

  • Представете си, че съм триъгълник и се въртя около оста си… (Учител по математика)
  • Ученици, виждате ли невидимите ъгли на пирамидата?… (Учителка по математика)
  • Това тука е пила – с нея се пили, а това тука е чук – с него се чука… Ама не всичко. (Час по трудово)
  • Ученици, сега ще взема две метални топчета… Едното от желязо, а другото от дърво… (От час по физика в седми клас)
  • Когато човек се задави, може да умре много сериозно. (Учител по биология)
  • Това е масата на масата, която е в покой. (Учителка по физика)
  • Всички да се строят зад шведската стена! (Учител по физкултура)

 

  • Преведете думите, които не знаете! (Учителка по английски)
  • Тази редица има залитания в търсене на околен ръб. (Учителка по математика)
  • Той бил бедна душица – имал само едни гащи на гърба си. (Учител по литература)
  • Никой да не ми пипа топките! (Учител по физкултура)

 

  • Момичета, събличайте се, аз ей сега идвам! (Учител по физическо)
  • Начертайте две безкрайно дълги прави с дължина 3 метра! (Учител по математика)
  • Следвайте ме, аз ще ви настигна… (Учител по физическо)
  • Ако ти ударя един шамар, ще започнеш да трептиш хармонично… (Учителка по физика)

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тошко Йорданов нападна Златимир Йочев по БТВ: Наведен си
Next: Добавете яйцето във врящото мляко и сиренето е готово за 20 минути. Получава се по-вкусно от скъпото сирене в магазина

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.