Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Юлия Тимошенко ни изправи косите: Вие ще сте следващите, ако веднага не направите това
  • Новини

Юлия Тимошенко ни изправи косите: Вие ще сте следващите, ако веднага не направите това

Иван Димитров Пешев април 3, 2022
ukqllqitqi.jpg

Ако свободният свят не защити Украйна, вие ще бъдете следващите. Това заяви в ексклузивно интервю за „Събуди се“ по Нова Юлия Тимошенко, бивш премиер на Украйна и депутат във Върховната рада.

Тимошенко смята, че на България вече е поставен ултиматум от страна на руския президент.

„Вече са ви включили в списъка на страните, които застрашават империята на Путин да съществува и казаха, че вие не трябва да сте част на НАТО. Вече на вас самите определиха ултиматуми. Ако свободният свят не защити Украйна, вие ще бъдете следващите. И тогава ще бъде твърде късно да се вдигнете“, заяви бившият украински премиер и призова българският народ „да убеди властта да ни помогне с оръжие“.

„Украйна трябва да победи. Ако Украйна падне, ще загуби целият свободен свят“, каза още Тимошенко. Според нея единственият начин да бъде прекратена войната е „само със сила“.

„Всяко евро, което днес се плаща за руски газ и нафта отива за това Кремъл да се въоръжава и да се води война с други страни. Трябва да затворим всички потоци, Европа трябва да намери алтернатива за руския газ и нафта. Путин може да спре само със сила“, заяви Юлия Тимошенко.

„След 24 февруари се промени не само моят живот, а и на всеки украинец. Има хуманитарна катастрофа, тук се осъществява геноцид“, заяви Тимошенко.

Бившият премиер на Украйна и настоящ депутат е в опозиция на сегашното правителство. Тя обаче е категорична че „в момента, в който у нас паднаха първите руски ракети, ние станахме не просто един екип, а всички украинци станахме едно семейство. Днес всички браня своята родна страна“.

Тимошенко се обърна към българския народ и заяви, че в Украйна не е имало териториална война и повод за инвазия от страна на Руската федерация.

„Единствената причина, поради която Кремъл се нахвърли срещу Украйна е, че Путин не признава, че има такъв народ като украинския и такава страна. Той смята, че ние принадлежим към Руската империя. Той ни отне правото на свобода“, каза Тимошенко.

По думите й в Русия си мечтаят да се върне към състава си от 1997 г.

„Това означава, че Путин иска да се разпорежда на цяла Европа. И ще поиска НАТО изобщо да не съществува на нашия континент“, обясни депутатът. „Такива ултиматуми на мирни страни през 21 век са недопустими“, категорична е тя.

„Крайната цел на Путин е да превземе цяла Украйна“, смята Тимошенко. Тя отбеляза, че макар украинският народ да иска преговорите с Русия да завършат мирно, има неща, с които те няма да се примирят.

„Няма да приемем нарушаване на териториалната ни цялост, няма да приемем окупация на нашите територии, няма да приемем диктатор, който иска да намалим армията си“, обясни Тимошенко и допълни, че Украйна вярва в силата на своята армия и в подкрепата на свободния свят.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сълзите няма да ги върнат. Ето кои са 4-те жертви на мелето край Перник
Next: БУМ: Преди смъртта си Бай Павел разкри всичко за сина си Илия Павлов, Луканов, Васил и Жоро Илиеви

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.