Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Юристът Александра Белова се засили към 100-те бона в Стани богат
  • Новини

Юристът Александра Белова се засили към 100-те бона в Стани богат

Иван Димитров Пешев септември 13, 2023
rqwriqwrusursr.png

Най-после на стола на богатството седна участник с много знания, който се е запътил нагоре.

Това е Александра Белова, която е юрист.

Преди нея обаче зрителите не останаха особено доволни.

Мъж с богата визитка седна в стола на богатството и играта му предизвика вълна от коментари.

 

Викторио Нитов е бил шофьор на електрическа рикша в Париж и ръководил на строителни обекти в Белгия.

Работел е също и като хамалин в София и е продавал недвижими имоти.

Той започна уверено и отговори на значително по-лесните първи пет въпроса, но за отговора на шестия за 1000 лева изпита огромни затруднения.

Кое е родното място на Уилям Шекспир, попита го Михаил Билалов.

Опциите бяха Лондон, Манчестър, Глазгоу и Стратфорд на Ейвън.

 

Викторио не скри, че се ориентира към Глазгоу, но за да е по-сигурен, поиска жокер 50 на 50.

Той обаче не събра смелост да потвърди шотландската столица, когато останаха две възможности – Глазгоу и Стратфорд на Ейвън.

Вместо това повика на помощ майка си Венетка като новия жокер в предаването – Помощ от приятел в публиката.

Художничката обаче бе откровена и каза, че не знае верния отговор.

 

Тогава синът й продължи да настоява за Глазгоу, но майка му не бе убедена, че това е правилният отговор.

Наложи се водещият да попита бащата на участника Мариян.

Той призна, че неговото мнение клони към Глазгоу.

Билалов допусна, че това вероятно е свързано със симпатиите му към футбола.

 

В крайна сметка Викторио реши да заложи на Глазгоу, което се оказа огромна грешка, и си тръгна с 500 лева.

 

Неговото решение бе посрещнато с бурно неодобрение и негативни коментари в социалната мрежа.

 

„Срамно незнание“, отбеляза потребителка, а друга добави:

„Ужас. Да не знаят и тримата родното място на Шекспир“.

„Това не може да е истина, как ги подбират тези участници“, изрази мнение трета жена.

„След два жокера майка и син посочиха Глазгоу вместо известното на цял свят родно място на Шекспир Стратфорд на Ейвън“, гласи друг коментар.

След Виктория своя късмет в „Стани Богат“ опита и Александра Белова.

Тя определено е човек с много знания и даде заявка, че ще стигне далеч.

 

Юристът с дългогодишна дейност е създател на училище за кучета водачи на слепи хора.

Най-много обича историята, а най-малко лайфстайл темите.

Тя обясни на Михаил Билалов за колко време се създават кучетата водачи.

„Минава двегодишен период, в който най-напред се подбират малките кученца.

След това те минават през съответните изпитания, за да се види дали са подходящи за това обучение.

След това отиват в приемни семейства.

След година и нещо вече влизат в същинско училище за кучета водачи“, каза по бТВ Белова.

Последната добави, че има много слепи хора, които вече имат второ куче водачи.

Някои от тях са пенсионирани.

Белова разкри още, че тези кучета у нас са 35, въпреки че това е доста скъпо дело. За слепия човек струва 1 лев.

„В България има над десет хиляди слепи.

Тези кучета са за студенти, за хора, кото работят, които желаят да се развиват като личности в живота.

Но не може да отидеш на среща, като те държат за ръка, а кучето може да те накара да се чувстваш като един нормален и независим човек“. Александра заслужи мощни аплодисменти от публиката.

На въпрос за 1000 лева – Какъв тип зеленчук е така наречения дайкон, с възможни отговори Лук, Аспержи, Ряпа, Тиква, тя поиска помощ от приятел.

 

 

Такъв беше нейният син Михаил, който обича да готви, и след като посочи Ряпа, помогна на майка си да продължи напред.

Последва въпрос за 1500 лева – Три от отговорите са наименовия на една и съща материя. Кой е четвъртият?

Възможностите бяха Ликра, Микрофибър, Еластан и Спандекс. След като жокерът 50 на 50 остави първите две, Алескандра позна, че верният отговор е Микрофибър.

 

 

Следващия въпрос за 2000 лева беше:

Заселници от коя европейска страна основават квартал Харлем, Ню Йорк?

опциите бяха Нидерландия, Франция, Англия, Германия.

 

Тук Александра демонстрира увереност и след кратък размисъл отгатна, че това е Нидерландия.

 

Гонгът за края на днешното предаване на телевизионната игра обаче спря устрема й, но утре тя ще може да увеличи печалбата си.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мъж от Родопите укри близо 10 млн. лв. данъци, а сега стана лошо
Next: НОИ с важни новини за парите на българите

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.