Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Юристът Александра Белова се засили към 100-те бона в Стани богат
  • Новини

Юристът Александра Белова се засили към 100-те бона в Стани богат

Иван Димитров Пешев септември 13, 2023
rqwriqwrusursr.png

Най-после на стола на богатството седна участник с много знания, който се е запътил нагоре.

Това е Александра Белова, която е юрист.

Преди нея обаче зрителите не останаха особено доволни.

Мъж с богата визитка седна в стола на богатството и играта му предизвика вълна от коментари.

 

Викторио Нитов е бил шофьор на електрическа рикша в Париж и ръководил на строителни обекти в Белгия.

Работел е също и като хамалин в София и е продавал недвижими имоти.

Той започна уверено и отговори на значително по-лесните първи пет въпроса, но за отговора на шестия за 1000 лева изпита огромни затруднения.

Кое е родното място на Уилям Шекспир, попита го Михаил Билалов.

Опциите бяха Лондон, Манчестър, Глазгоу и Стратфорд на Ейвън.

 

Викторио не скри, че се ориентира към Глазгоу, но за да е по-сигурен, поиска жокер 50 на 50.

Той обаче не събра смелост да потвърди шотландската столица, когато останаха две възможности – Глазгоу и Стратфорд на Ейвън.

Вместо това повика на помощ майка си Венетка като новия жокер в предаването – Помощ от приятел в публиката.

Художничката обаче бе откровена и каза, че не знае верния отговор.

 

Тогава синът й продължи да настоява за Глазгоу, но майка му не бе убедена, че това е правилният отговор.

Наложи се водещият да попита бащата на участника Мариян.

Той призна, че неговото мнение клони към Глазгоу.

Билалов допусна, че това вероятно е свързано със симпатиите му към футбола.

 

В крайна сметка Викторио реши да заложи на Глазгоу, което се оказа огромна грешка, и си тръгна с 500 лева.

 

Неговото решение бе посрещнато с бурно неодобрение и негативни коментари в социалната мрежа.

 

„Срамно незнание“, отбеляза потребителка, а друга добави:

„Ужас. Да не знаят и тримата родното място на Шекспир“.

„Това не може да е истина, как ги подбират тези участници“, изрази мнение трета жена.

„След два жокера майка и син посочиха Глазгоу вместо известното на цял свят родно място на Шекспир Стратфорд на Ейвън“, гласи друг коментар.

След Виктория своя късмет в „Стани Богат“ опита и Александра Белова.

Тя определено е човек с много знания и даде заявка, че ще стигне далеч.

 

Юристът с дългогодишна дейност е създател на училище за кучета водачи на слепи хора.

Най-много обича историята, а най-малко лайфстайл темите.

Тя обясни на Михаил Билалов за колко време се създават кучетата водачи.

„Минава двегодишен период, в който най-напред се подбират малките кученца.

След това те минават през съответните изпитания, за да се види дали са подходящи за това обучение.

След това отиват в приемни семейства.

След година и нещо вече влизат в същинско училище за кучета водачи“, каза по бТВ Белова.

Последната добави, че има много слепи хора, които вече имат второ куче водачи.

Някои от тях са пенсионирани.

Белова разкри още, че тези кучета у нас са 35, въпреки че това е доста скъпо дело. За слепия човек струва 1 лев.

„В България има над десет хиляди слепи.

Тези кучета са за студенти, за хора, кото работят, които желаят да се развиват като личности в живота.

Но не може да отидеш на среща, като те държат за ръка, а кучето може да те накара да се чувстваш като един нормален и независим човек“. Александра заслужи мощни аплодисменти от публиката.

На въпрос за 1000 лева – Какъв тип зеленчук е така наречения дайкон, с възможни отговори Лук, Аспержи, Ряпа, Тиква, тя поиска помощ от приятел.

 

 

Такъв беше нейният син Михаил, който обича да готви, и след като посочи Ряпа, помогна на майка си да продължи напред.

Последва въпрос за 1500 лева – Три от отговорите са наименовия на една и съща материя. Кой е четвъртият?

Възможностите бяха Ликра, Микрофибър, Еластан и Спандекс. След като жокерът 50 на 50 остави първите две, Алескандра позна, че верният отговор е Микрофибър.

 

 

Следващия въпрос за 2000 лева беше:

Заселници от коя европейска страна основават квартал Харлем, Ню Йорк?

опциите бяха Нидерландия, Франция, Англия, Германия.

 

Тук Александра демонстрира увереност и след кратък размисъл отгатна, че това е Нидерландия.

 

Гонгът за края на днешното предаване на телевизионната игра обаче спря устрема й, но утре тя ще може да увеличи печалбата си.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мъж от Родопите укри близо 10 млн. лв. данъци, а сега стана лошо
Next: НОИ с важни новини за парите на българите

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.