Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 1 чаша газирана вода + брашно и за 20 минути си имате домашни мекици – ефирни и пухкави като памук!
  • Новини

1 чаша газирана вода + брашно и за 20 минути си имате домашни мекици – ефирни и пухкави като памук!

Иван Димитров Пешев април 5, 2024
casdvsvdsbfbghdnhg.png

Приготвяне:

 

30 мин

Готвене:
60 мин

Общо: 90 мин

Хранителна стойност:
500 kcal

Днес ще ви издадем рецептата за най-лесното тесто за домашни мекици . Излизат много бройки и са толкова вкусни, че се изяждат веднага. Те са чудесни за „гладните“ дни и се приготвят само от няколко съставки.

Ако имате газирана вода и брашно, тогава захващайте се за работа и пригответе тези пухкави мекички . Страхотна идея за закуска, а се приготвят за 20 минути.

Изобщо не са мазни и са подходящи за всяко хранене. Могат да се комбинират в сладък или солен вариант, в зависимост от това дали постите, по ваш вкус. Мекиците са толкова меки и прости и често са били приготвяни от нашите баби, които са ги приготвяли в гладните години и с тях са поминували.

Бързи мекички с газирана вода

Продукти:

200 мл газирана вода

1 чаена лъжичка сол

1 супена лъжица олио

360 г брашно

олио за пържене

Начин на приготвяне:

Сложете газираната вода в купа, след това добавете солта и олиото и разбъркайте. След това постепенно добавете брашното. Трябват ви около 3 чаши брашно или 350 гр.

 

Важно е брашното да се добавя постепенно. Добавяйте по няколко супени лъжици брашно и бъркайте сместа непрекъснато. След като се оформи лепкавото тесто, можете да го омесите на ръка, за да оформите топка.

Тестото не трябва да залепва за ръцете.

 

Добре оформеното тесто трябва да престои в хладилник за 20 минути, но ако бързате, тогава вместо да чакате 20 минути, продължете да месите тестото още 5 минути.

Ако имате време, сложете тестото в купа, покрийте с прозрачно фолио повърхността и приберете купата в хладилника.

След изтичане на времето отстранете фолиото и прехвърлете тестото върху набрашнена и равна повърхност и го омесете още малко. След това с нож разделете тестото на 8 равни части.

 

Оформете всяко парче тесто на топка и поръсете с малко брашно.

Всяко топче се разточва върху набрашнена повърхност, докато се получи кръгла кора с дебелина приблизително 2-3 мм. Повторете същата процедура с останалото тесто. В предварително загрят тиган с олио изпържете мекиците една по една до омекване.

 

При пържене на тестото някои части от него ще набъбнат, но всъщност това е сладката част при ядене. Тестото е много меко и сочно, а на някои части е хрупкаво. Пържете за около 2 минути от всяка страна, но може и по-малко.

 

След като тестото стане златисто кафяво, тогава мекиците са готови. Ако искате да са по-хрупкави, запържете ги по-дълго. Извадете всяка върху домакинска хартия, за да попие олиото в хартията.

Остава само да изберете плънката – солена или сладка!

 

Да ви е сладко!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Фурор в Стани богат: Студент стигна до въпрос за 10 000, публиката го изпрати с овации
Next: Решено: 75 лева за Великден към пенсиите на 540 хиляди души

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.