Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 10 години без големия Тодор Колев. Бивша негова жена през сълзи: Оставаш с мен вечно, Тодоре!
  • Новини

10 години без големия Тодор Колев. Бивша негова жена през сълзи: Оставаш с мен вечно, Тодоре!

Иван Димитров Пешев февруари 15, 2023
todorrrkolevvvsvs.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Без вдовиците на Тодор Колев ще премине поменът за 10-годишнината от смъртта на големия актьор. Той ни напусна на 15 февруари 2013 г. след тежко боледуване от рак. Паметта му ще бъде почетена от неговите деца – дъщеря му Албена и сина му Александър.

Последната му жена Мария обаче нямало да се прибере от Гърция, за да посети гроба му. В последните 2 години тя пребивава в южната ни съседка, където замина, за да живее заедно със сина си от първия ѝ брак.

Благоевградчанката, с която Колев остана до последния си дъх, решила да загърби живота у нас след съдебните саги с неговите две деца от предишните му бракове – Албена и Александър. След смъртта му през 2013 г. между тях възникнаха спорове за наследството, което актьорът остави.

Тъй като не успяха да го поделят доброволно, се стигна до съдебно дело за подялба на апартамента му в столицата в близост до един от най-големите софийски молове, както и два гаража и помещение за магазин в Благоевград.

Мария се бе покрила месеци наред и децата на артиста неколкократно споделиха медийно, че не успяват да се свържат с нея и да задействат процедурата. Заради забавянето те ѝ заведоха дело за пропуснати ползи и трябваше да им плати, че е използвала имотите, без да ги обезпечава финансово. Едва през 2020 г., 7 години след кончината на Тодор Колев, съдебните им разправии приключиха и те успяха да си разделят официално наследството му.

Оттогава обаче третата му жена Мария се е покрила и не вдигала телефона си на никого. Започнала на чисто в Гърция и не се интересувала от роднините на актьора. Те също нямали хабер от нея, не знаели нито с какво се занимава, нито как се издържа, предава Флагман.

За помена на Тодор Колев у нас няма да се завърне и втората му съпруга Йорданка – майка на сина му Александър.

С нея той изкарва най-дългия си брак, но отдавна шуменлийката живее в Канада. Тя остава там още през 1993 г., когато актьорът е изпратен като културен аташе в канадското ни посолство. По собствено желание обаче Адама решава да се върне предсрочно в България, но без съпругата си. Втората брачна половинка на Колев е пенсионерка отдавна.

В Канада живее заедно с дъщеря си от първия си брак и се грижи за внучката си. Макар да е на хиляди километри от родината, Йорданка намира начини да почете покойния си съпруг винаги за рождените му дни и тъжните годишнини от смъртта му. „Оставаш с мен вечно, Тодоре! Какво са годишнините? Безсилие на времето… “, пише тя за голямата си любов във фейсбук профила си.

Големият актьор ще бъде почетен и от внучка си Теодора, кръстена на него. Тя е дъщеря на Албена Колева. След като звездата ѝ изгря в сериала „Откраднат живот“, а после опита да направи актьорска кариера в Лондон, преди близо две години Теди се завърна у нас. Тук тя живее със съпруга си – англичанинът Джоузеф, и тяхната малка дъщеричка. В последно време е изоставила актьорската професия и се е насочила към кабарето, организирайки шоупрограми с танци.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Майка на две дечица се обади на мъжа си да се прибере, че ѝ е лошо, но когато се върна, той откри безжизненото ѝ тяло
Next: Кюстендилката Катя Иванова след 18 г. на Ботуша: В Италия се чувствам пълноценна, влюбена съм в работата си, морето и хората, не, няма да се върна

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.