Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 12 години по-късно семейство разбрало защо никой не искал да вземе от сиропиталището осиновеното от тях дете
  • Новини

12 години по-късно семейство разбрало защо никой не искал да вземе от сиропиталището осиновеното от тях дете

Иван Димитров Пешев ноември 22, 2022
ssisroapsrasiras.jpg

Всяко дете, което става част от системата за приемни грижи, има своя уникална история. Въпреки това всяко от тях търси своя стабилен дом, изпълнен с любов.

Много родители предпочитат да осиновят новородени, които не са преминали през травматизиращи събития. Рядко срещано явление е да има малко дете, което никой не желае да осинови. Но ето че има и такъв случай.

Причината никой да не иска това дете оставала неясна, докато осиновителите му не се уплашили за живота си, пише BedTimez. 

След като се оженили, Анна и Патрик живеели щастливо докато не усетили, че нещо във връзката им липсва. Анна не можела да зачене, колкото и да се опитвали. Така в крайна сметка, двамата решили да осиновят дете. Анна била много нервна, но и развълнувана да започне процеса.

Не изпускай тези оферти:

Двамата не очаквали посещението им в сиропиталището да промени живота им по начина, по който се случило.

Малко момченце привлякло вниманието на двойката. То било сдържано и тихо. Анна попитала за него социалния работник. Детето било на шест години, а в сиропиталището бил от бебе. Загубил майка си при автомобилна катастрофа.

След като Анна се запознала с невероятно тъжния случай на Били, тя се разплакала. Социалният работник ги уверил, че Били е напълно здрав и невероятно добре възпитан.

Анна си помислила, че нещо трябва да се е случило с Били и това да е причината никой да не го е осиновил в продължение на 6 години. Това било единственото правдоподобно обяснение. Въпреки съмненията, двойката се спряла на избора да осинови момчето.

Били се адаптирал много добре към новия си дом. Двойката обаче изпадала във все по-дълбоки съмнения защо никой не е пожелал да осинови момчето до този момент.

Семейството било изключително щастливо в продължение на 12 години. Били бил напълно здрав, освен че страдал от доста тежки алергични реакции. Нещата обаче започнали да се променят, когато навършил 18 години.

Двамата постоянно получавали телефонни обаждания. Вдигали телефона, а от отсрещната страна се мълчало. Тогава Анна и Патрик заподозрели, че имат преследвач. Дошло писмо, адресирано до Били, докато той вече бил в колеж. Анна и Патрик го изчакали да се върне, преди да го отворят.

Съдържанието на писмото било шокиращо. Подателят му бил биологичният баща на Били, който искал да се срещне със сина си. Страхът да не загуби Били, разбил сърцето на Анна.

След като разбрали кой е бащата на Били, причината поради която детето не било осиновено толкова време, излязла наяве. Баща му се оказал известен бос на мафията на име Пати О’Райли, който бил в затвора по времето, когато Били е осиновен.

Били искал да се запознае с баща си, но Анна и Патрик били скептично настроени. Въпреки това, се съгласили с решението на сина си. След срещата с Пати станало ясно, че той просто искал да се срещне със сина си, а не да го въвлича в мафиотския бизнес.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Очаквал пет бебета, а в деня на раждането се оказало, че жената не е бременна
Next: Безумие! Двама полицаи пребиха младоженци в хотел в Благоевград тази нощ

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.