Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 12 години по-късно семейство разбрало защо никой не искал да вземе от сиропиталището осиновеното от тях дете
  • Новини

12 години по-късно семейство разбрало защо никой не искал да вземе от сиропиталището осиновеното от тях дете

Иван Димитров Пешев ноември 22, 2022
ssisroapsrasiras.jpg

Всяко дете, което става част от системата за приемни грижи, има своя уникална история. Въпреки това всяко от тях търси своя стабилен дом, изпълнен с любов.

Много родители предпочитат да осиновят новородени, които не са преминали през травматизиращи събития. Рядко срещано явление е да има малко дете, което никой не желае да осинови. Но ето че има и такъв случай.

Причината никой да не иска това дете оставала неясна, докато осиновителите му не се уплашили за живота си, пише BedTimez. 

След като се оженили, Анна и Патрик живеели щастливо докато не усетили, че нещо във връзката им липсва. Анна не можела да зачене, колкото и да се опитвали. Така в крайна сметка, двамата решили да осиновят дете. Анна била много нервна, но и развълнувана да започне процеса.

Не изпускай тези оферти:

Двамата не очаквали посещението им в сиропиталището да промени живота им по начина, по който се случило.

Малко момченце привлякло вниманието на двойката. То било сдържано и тихо. Анна попитала за него социалния работник. Детето било на шест години, а в сиропиталището бил от бебе. Загубил майка си при автомобилна катастрофа.

След като Анна се запознала с невероятно тъжния случай на Били, тя се разплакала. Социалният работник ги уверил, че Били е напълно здрав и невероятно добре възпитан.

Анна си помислила, че нещо трябва да се е случило с Били и това да е причината никой да не го е осиновил в продължение на 6 години. Това било единственото правдоподобно обяснение. Въпреки съмненията, двойката се спряла на избора да осинови момчето.

Били се адаптирал много добре към новия си дом. Двойката обаче изпадала във все по-дълбоки съмнения защо никой не е пожелал да осинови момчето до този момент.

Семейството било изключително щастливо в продължение на 12 години. Били бил напълно здрав, освен че страдал от доста тежки алергични реакции. Нещата обаче започнали да се променят, когато навършил 18 години.

Двамата постоянно получавали телефонни обаждания. Вдигали телефона, а от отсрещната страна се мълчало. Тогава Анна и Патрик заподозрели, че имат преследвач. Дошло писмо, адресирано до Били, докато той вече бил в колеж. Анна и Патрик го изчакали да се върне, преди да го отворят.

Съдържанието на писмото било шокиращо. Подателят му бил биологичният баща на Били, който искал да се срещне със сина си. Страхът да не загуби Били, разбил сърцето на Анна.

След като разбрали кой е бащата на Били, причината поради която детето не било осиновено толкова време, излязла наяве. Баща му се оказал известен бос на мафията на име Пати О’Райли, който бил в затвора по времето, когато Били е осиновен.

Били искал да се запознае с баща си, но Анна и Патрик били скептично настроени. Въпреки това, се съгласили с решението на сина си. След срещата с Пати станало ясно, че той просто искал да се срещне със сина си, а не да го въвлича в мафиотския бизнес.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Очаквал пет бебета, а в деня на раждането се оказало, че жената не е бременна
Next: Безумие! Двама полицаи пребиха младоженци в хотел в Благоевград тази нощ

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.