Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 12 часа след финала разсекретиха как Алекса Ерски е похарчил наградата си от 100 000 лева от Игри на Волята
  • Новини

12 часа след финала разсекретиха как Алекса Ерски е похарчил наградата си от 100 000 лева от Игри на Волята

Иван Димитров Пешев декември 2, 2022
raszzsktkastkasit.png

След три месеца, изпълнени с изпитания за физиката, ума и волята на състезателите, „Игри на волята: България“ има своя нов шампион.

Алекса Ерски надделя над своите съперници в битка с неочаквани обрати и стана големият победител в четвъртия сезон на най-екстремното риалити в телевизионния ефир. Той зае почетното първо място и спечели наградата от 100 000 лв.

Именно тази награда е под прицел от любопитните зрители. Първо тази сума не е 100 000, а е 90 000 лева след, като се заплатят данъците им по закон.

Алекса е споделил пред близки за какво ще изхарчи въпросната сума. Тя ще отиде като част от по-голяма сума за закуване на семейно жилище. Такова, в което той и приятелката му Елица да се чувстват добре и да изградят своето бъдеще.

Не изпускай тези оферти:

В последния епиозод Алекса получи голяма морална помощ от Елица, след като във видео тя му каза, че го обича.

“За първи път в “Игри на волята” мога да кажа, че съм доволен от своето представяне. Наистина беше много тежка битка от началото до самия край. Имах много достойни противници. Искам да благодаря на Георги и Филип!

Благодаря на всички!”, развълнувано сподели Алекса след най-важната си битка.

Шампионът по борба започна своя път в “Игри на волята: България” като част от племето на Резервите, влезе последен в истинското състезание, но преодоля всички предизвикателства и завоюва победата.

След три месеца, изпълнени с изпитания за физиката, ума и волята на състезателите, „Игри на волята: България“ има своя нов шампион. Алекса Ерски надделя над своите съперници в битка с неочаквани обрати и стана големият победител в четвъртия сезон на най-екстремното риалити в телевизионния ефир. Той зае почетното първо място и спечели наградата от 100 000 лв.

“За първи път в “Игри на волята” мога да кажа, че съм доволен от своето представяне. Наистина беше много тежка битка от началото до самия край. Имах много достойни противници. Искам да благодаря на Георги и Филип! Благодаря на всички!”, развълнувано сподели Алекса след най-важната си битка. Шампионът по борба започна своя път в “Игри на волята: България” като част от племето на Резервите, влезе последен в истинското състезание, но преодоля всички предизвикателства и завоюва победата.

Филип и Георги не успяха да подредят своите пъзели, но напуснаха Арената с гордо вдигната глава, въпреки разочарованието от загубата. “Адмирации за Алекса. Наистина достоен съперник и достоен победител!” – разкри Филип. Двамата с Георги показаха какво е истинско спортсменство и поздравиха новия шампион за голямата победа. Един Непобедим – Георги, един Безстрашен – Филип и един Супергерой – Алекса направиха най-запомнящия се финал в историята на екстремното риалити.

Зрителите на NOVA станаха свидетели и на изключително оспорвана битка между петимата полуфиналисти. В нея най-добрата жена в четвъртия сезон на “Игри на волята: България” – Виктория и черната нинджа на Арената – Гого се разделиха на косъм с възможността да се борят за победата.

Силни емоции завладяха състезателите на последния племенен съвет, а посланията от най-скъпите хора изпълниха очите им със сълзи от щастие. Приятна изненада бяха видеата на отпадналите участници Фейгин, Цветан и Елица, които пожелаха успех на най-близките си хора в надпреварата – Георги, Виктория и Алекса.

Екстремни предизвикателства, нови по-мащабни битки и съдбоносни обрати бяха само част от изненадите в четвърти сезон на екстремното риалити. Цели 30 състезатели се впуснаха в безмилостната надпревара, а четвъртото племе на Резервите преобърна играта по невиждан досега начин.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: България е в траур! Майка и дете загинаха, а другото дете е с опасност за живота
Next: Не им е лесно на мъжете от bTV: Ето как изглежда Натали Трифонова зад кадър

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.