Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 140-годишен мъж умря, след като му махнаха рогата от главата. Подозират го в сделка с дявола
  • Новини

140-годишен мъж умря, след като му махнаха рогата от главата. Подозират го в сделка с дявола

Иван Димитров Пешев април 28, 2023
ieeemdnasndasmdasda.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Али Антер, смятан за най-възрастния жив човек, почина през март 2023 г. само няколко дни след като бяха премахнати рогата, които бяха израснали върху главата му.

Както често се случва в подобни истории, скоро започнали се разпространяват слухове за Антер. Според местни жители рогата на мъжа били „белега на дявола“, който се появил, след като сключил договор с него…

Кожените рога

Струва си да започнем с факта, че точната възраст на Али Антер е неизвестна. Само близките му и местните медии говорят за 140 години. Според някои експерти мъжът не може да бъде на повече от 110-120 години.

Така или иначе, до 2002 г., когато на Али започнали да му растат рога, той вече бил станал прадядо. Съпругата му починала отдавна и той живеел със семейството на една от дъщерите си.

Израстъците по главата на мъжа не били нищо повече от кожни рога или фиброкератома. Тези образувания по кожата, които обикновено са доброкачествени, са направени от кератин, същият протеин, който изгражда косата и ноктите. Обикновено се появяват при възрастни хора поради метаболитни нарушения.

Най-старият жител на Йемен

Новината за смъртта на 140-годишния йеменец, който имаше прякора „Двурогия“, шокира страната, тъй като той не само имаше необичаен външен вид, но и беше смятан за най-възрастния жител на Йемен.

Големи рогови израстъци, които се появиха на главата му в началото на 2000-те, веднага привлякоха вниманието на световната общност. В продължение на 20 години за него са заснети много телевизионни репортажи.

 

Не е известно точно как и защо са се образували тези рога, тъй като въпреки напредналата си възраст Али Антер не се е оплаквал от здравето си и дори не си спомня кога за последно е бил в болница.

Премахването на рогата

До определен момент израстъците не му създавали неудобства. Антер живеел съвсем обикновен живот и не се колебаел да се появява публично, показвайки необичайните си рога. С времето той става любимец на местните.

През 2017 г. обаче здравето на Али започнало постепенно да се влошава. Той започнал да се появява все по-рядко на улицата и все по-често оставал вкъщи. През 2022 г. Антер почти спрял да ходи.

Не е ясно какво е довело до решението да премахне рогата, но се предполага, че са му причинили дискомфорт: едно от израстъците стигал почти до устата му и вероятно е пречел в ежедневието му.

„Сделка с дявола“

Веднага след отстраняването на рогата, през април 2023 г., здравето на Али Антер започва бързо да се влошава. Той починал 3 дни след операцията. Съвсем очаквано това печално събитие станало обект на дискусия.

Някои поставили под въпрос решението за премахване на рогата, други били загрижени за потенциалните рискове и здравословни усложнения, свързани с подобна процедура, а трети започнали да излагат по-неочаквани версии.

Оказва се, че в селото, където живее Али Антер, отдавна се носят слухове, че през 2000 г. мъжът е сключил „сделка с дявола“, според която ще живее колкото иска.

Условието на Дявола било на главата на човека да израснат рога. Докато били на мястото си, Али може; да живее вечно. Но изглежда, че такъв живот се превърна в бреме за него и той решил да премахне рогата и по този начин да наруши „договора“.

Хипотезата, без съмнение, е интересна. Особено ако вземете предвид почтената възраст на йеменеца, обстоятелствата на смъртта му и хитростта на Дявола, който премълчал подробностите на сделката, за да завладее душата на стареца.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Търсят 20 хиляди души за работа. Заплатите почват от 1500 лева
Next: Спешно е: Изчезна Албена от София, МВР е на крак

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.