Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 150 пъти по-силно от лимона! Средство за прочистване на дебелото черво и черния дроб от бактерии и токсини
  • Новини

150 пъти по-силно от лимона! Средство за прочистване на дебелото черво и черния дроб от бактерии и токсини

Иван Димитров Пешев октомври 6, 2023
stqwdsgfsdgeqrwq.png

Счита се, че този натурален препарат от народната медицина има 150 пъти по-силен ефект от лимона. Използва се за прочистване на червата и черния дроб и помага за елиминирането на бактериите и токсините, натрупани с времето.

Този препарат се приготвя много лесно от сушени плодове, които съдържат 3,5 пъти повече фибри, витамини и минерали в сравнение с пресния вариант. Сушените плодове се считат за отличен източник на фибри, витамини, минерали и антиоксиданти (особено полифеноли). В състава му влизат следните плодове:

сушени плодове

СТАФИДИ

Множество изследвания показват, че стафидите могат да помогнат за: понижаване на кръвното налягане, подобряване на регулирането на нивата на кръвната захар, намаляване на възпалителните процеси, намаляване на холестерола в кръвта.

Те са богати на фибри, калий и други различни фитохимикали и имат нисък до среден гликемичен индекс.

СИНИ СЛИВИ

Сините сливи са много питателни и са богати на калий, фибри, витамин А и витамин К. Те са известни със своя слабителен ефект, който се дължи на високото съдържание на фибри и наличието на съединението – сорбитол.

Те също са отличен източник на набор от антиоксиданти. Някои проучвания показват, че сините сливи могат да инхибират окисляването на така наречения лош LDL холестерол и по този начин да намалят риска от сърдечни заболявания. Те също са богати на минерала бор, който може да помогне при остеопороза.

ФУРМИ

Сухите фурми са отличен източник на фибри, желязо и много други минерали. От всички сушени плодове фурмите се считат за един от най-добрите източници на антиоксиданти.

СУШЕНИ КАЙСИИ

Всички ползи за здравето от сушените кайсии са значителни и помагат на организма срещу редица заболявания на кожата, косата, сърдечно-съдовата система, а също така са отлични за организма като цяло.

А ето и как се приготвя въпросният лек за дебелото черво :

лек дебело черво
РЕЦЕПТА (за 2 дни):

3 сушени смокини
4 сушени кайсии
6 сушени сливи
50 г стафиди
7 фурми
500 мл вода

НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ:

Сушените плодове се нарязват на по-малки парчета и се заливат с вода. От момента на завиране намалете температурата и варете на тих огън 10 минути.

плодове във вода

Ако по време на варенето се появи пяна, отстранете я с лъжица. След изминалото време прецедете течността, от която ще получите две чаши. Смелете плодовете на каша и съхранявайте в стъклен буркан в хладилник.

плодов сок

прецеден сок
УПОТРЕБА:

Една чаша от течността сутрин на гладно, една голяма лъжица от „сладкото“ преди всяко хранене (или по време на хранене).

пюре сушени плодове

ЗАБЕЛЕЖКА: Преди да използвате препарати от народната медицина, винаги трябва да се консултирате със своя лекар!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Майки-героини! Две жени изградиха детска онкологична болница без стотинка помощ от държавата
Next: Баба, като видя как ми пада косата, ми даде шепа орехи и каза да ги сваря – не спирам да й благодаря за съвета

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.