Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 2-годишно момченце се удави в басейн на Свети Валентин, докато майка му и баща му купонясваха
  • Новини

2-годишно момченце се удави в басейн на Свети Валентин, докато майка му и баща му купонясваха

Иван Димитров Пешев февруари 18, 2022
detezasginalowyada.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Двегодишно момче се удави в басейн на вила, докато майка му модел купонясваше с приятели за фотосесия вътре.

26-годишната Вияда Понтауи и съпругът й фотограф заведоха малкото си дете Чаванакон Ханчароенпанна в къщата в Патая, Тайланд, на Свети Валентин.

Смята се, че няколко други възрастни модели също са присъствали на партито и си правили фотосесия за възрастни.

 

Вияда, чийто прякор е „Сода“, позира пред басейна с черно бикини, разголена върху масата за снукър, пише „Мирър“.

Малчуганът, заедно с по-малкия си брат и още едно дете се пръскали в басейна.

Във вилата е имало парти с гости, които яли скариди на скара и пили уиски.
Чаванакон щеше да стане на три годинки само след два дни.

 

Майка му редовно участвала в снимки за възрастни и други платформи за възрастни, където таксува последователи.
Не е известно дали е била съблечена или е изпълнявала материали за възрастни в момента, когато момчето се е удавило.

Бащата на малкия Чаванакон го чул да се мъчи във водата и в 22 часа е извикана спешна помощ.

Медиците пристигнаха и направили сърдечен масаж на момчето. Той беше откаран в болница, където по-късно беше обявен за мъртъв.

Съсипаната Вияда каза: „Сърцето ми е разбито. Не искам да живея повече. Моля се да върна сина си жив.“

 

Бащата на момчето Понгрит Ханчароенпана каза на пристигналите на местопроизшествието парамедици, че той и съпругата му са „работили“, когато е станал инцидентът.

Говорейки във видеото от местопроизшествието, той каза: „Работех, когато се случи“.

„Тогава чух звука от водата и видях момчето ми в басейна. Той се задавяше, затова скочих да му помогна, но беше твърде късно.“

Говорител на спасителната служба Sawang Boriboon Thammasathan каза, че са получили сигнал за удавено дете, в критично състояние в къща с басейн в луксозния район Пратумнак в град Патая.

Допълниха: „На местопроизшествието бащата и майката пренесоха тялото на двегодишно момче и поискаха помощ на входа на вилата.
„Спасителите се опитаха да помогнат и направиха сърдечен масаж на сърцето, за да се опитат да спасят живота му.

„Баща му и майка му плачеха, полицаите спешно транспортираха детето в болницата.
„Първоначално медицинският екип оказа най-добрата помощ, но не успя да спаси живота на детето.
Персоналът предупреди родителите да наблюдават внимателно децата си, когато ги водят на посещение с басейни, за да предотвратят инциденти.

Полицията не е започнала разследване по случая все още.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Мъж от Родопите печели по 37 000лв за 1 килограм от производство и продажба на най-скъпата подправка
Next: Бяла жена роди бебе, но мъжът ѝ я хвана за гушата, а дни по-късно стана чудо

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.